Ридли Пиърсън - Верига от улики

Трябваше им паролата на Мартинсън. Като караше един лексус, собственост на отдела, Дарт приближи входа на служебния паркинг на „Роксин“ в два и тридесет сутринта. Беше в джинси, с пуловер и винтяга.

Надзорникът по телеграфо-пощенските линии, който беше качен на един стълб, въоръжен с мощен монокуляр, работеше в отдела за наркотици, но беше със значителен стаж в наблюденията под прикритие. В едно специално укритие в града, недалеч от резиденцията на губернатора, дежуреше оператор, който очакваше разрешение от съда да се включи в линията за бързо предаване на данни, която обслужваше един дистанционен компютърен терминал в домашния кабинет на доктор Ариел Мартинсън. Гини беше открила съществуването на този дистанционен терминал, след като беше разпитала подробно Дарт за компютрите, които беше видял там. Разузнаването на Бъд Гормън го беше потвърдило.

Черният немаркиран автомобил на групата за спешна намеса беше паркиран на половин миля от „Роксин“. Тимът беше готов с черни стълби за атака в случай на необходимост на западната стена на съоръжението.

Хейт беше в командния автомобил заедно с двама техници. Паркиран до главния вход на „Роксин“, той беше с вдигнато на крик ляво задно колело, а наоколо лежаха разпилени инструменти. Впечатлението беше, че става дума за спукана гума. В действителност, ако беше необходимо, автомобилът можеше да тръгне от това положение.

Малка слушалка в лявото ухо на Дарт поддържаше връзката му с командния автомобил, а по този начин и с Гини и съгледвача на стълба. На гърдите му имаше оптична камера с дебелина не по-голяма от тази на резервоар на писалка и закачена на една жичка, така че да предава гледната точка на Дарт — интересна подробност, за която беше настоял съдията при издаването на заповедта. Списъкът на готовите указания за подобна компютърна операция не беше дълъг и затова се налагаха импровизации.

Когато Дарт спря пред охранителната врата, която се управляваше автоматично, той включи видеорекордера — не по-голям от уокмен — и каза в микрофона, който беше закачен под яката на якето му:

— Позиция едно. Целият съм на теб, Гин.

Техниците в автомобила записваха всяка негова дума.

Дарт чу гласа на Гини. С телефонен шлем на главата и две слушалки на кухненската маса пред себе си Гини повтори като ехо:

— Позиция едно. — И добави: — Не става.

Дарт се запита как ли се чувства тя с това разрешение. Беше навлязла във владенията на „Роксин“ с разрешението на съда и по молба на Дарт. Срещу сътрудничеството й, съдът се беше съгласил да изчисти криминалното й досие, а също и да й опрости изпитателния срок. И сега, когато законът стоеше зад нея, тя се опитваше да проникне в охраняваните зони на компютъра на „Роксин“ и да отвори вратата от няколко мили разстояние.

Охранителната врата приличаше на вратите на паркингите — хоризонтална бариера в червено и бяло препречваше входа, а дълга редица от остри шипове, предназначени да пробиват гуми, правеше невъзможно излизането.

Дарт очакваше нервно магията на Гини.

— Нещо? — чу въпроса й.

— Нищо.

— Една секунда — избъбри тя. — А това как е?

Вратата се отвори.

— Бинго! — възкликна Дарт, влизайки с колата. — Ти си гений.

— Нека се надяваме, че ще успея да те измъкна обратно — изсумтя в отговор тя, като донякъде се заяждаше.

В този час неговата кола беше единствената в паркинга. Той тръгна към няколкоетажния блок от стъкло и метал, който беше залепен откъм северната страна към гигантския купол. Мястото напомняше огромен блестящ космически кораб.

Дарт загаси фаровете.

— Намирам се пред втората врата от южния край — информира той Гини. — На вратата няма номер.

— Стълбите са вдясно? — попита тя.

Остъклените стълби се виждаха ясно.

— Точно така.

— Правилно — потвърди съгледвачът, който също беше включен.

— Успях — информира го тя. — Вписах те в системата под името на служителя Нийли. Джордж Нийли. Той е регистриран като инженер биохимик на работа в Б-блок. Разбра ли?

— Джордж Нийли. Б-блок — отговори Дарт. За да го вкара, Гини трябваше да използва името на реално съществуващ служител. В случай че го спрат, той можеше да обясни, че е загубил картата си някъде между паркинга и мястото, където са го задържали.

— Можеш ли да ме вкараш? — попита той.

— Обади ми се, когато стигнеш вратата — отговори тя.

Дарт слезе от колата, пресмятайки, че до този момент нощната охрана е уведомена за това, че Нийли е използвал паркинга. На външната страна на вратата беше монтирано устройство от неръждаема стомана да разчита картите за идентификация. Такова нещо Дарт нямаше.