Ридли Пиърсън - Верига от улики

Застанал до вратата, той прошепна:

— Тук съм.

— Стой така — чу гласа на Гини в ухото му.

Нервите на Дарт бяха готови да се скъсат. Нямаше никаква представа как би могъл да се оправи през следващия половин час. На няколко пъти се огледа в двете посоки.

— Какво ще кажеш за това? — попита Гини.

На синьо-зеления екран се появи надпис: „Неправилна входяща информация — моля, опитайте отново“.

Дарт се опита да отвори вратата.

— Не — информира я той. Уплаши се, че може би се е объркала. Съвършено незапозната с охранителната система на „Роксин“, тя трябваше да се ориентира в движение. Реално време , както гласеше нейното определение.

— Стой така — повтори тя. — А сега? — попита напрегнато.

„Неправилна входяща информация — моля, опитайте отново“

— Не става — съобщи Дарт, от когото течеше пот, въпреки че температурата беше под точката на замръзване.

— Тук е наблюдателният пост — намеси се човекът от стълба. — Виждам неидентифициран индивид, движи се пеш, насочва се на юг покрай източната страна.

Дарт вдигна глава. Можеше едва да различи някаква малка черна точка на разстояние от сто ярда. Пазач — и вървеше към него.

— Имаме право само на още един опит — обясни Гини. — Ако не успеем, Нийли няма да бъде допуснат вътре, а ако трябва да продължим, ще ми се наложи да те вкарам в паркинга под друго име и да опитаме отново.

„Неправилна входяща информация — не можете да влезете.

Моля, обърнете се към охраната. Благодаря“

— Закъсахме — съобщи Дарт.

— Неидентифицираният индивид е на седемдесет ярда и продължава движението — съобщи наблюдателният пост.

— Вратата? — попита Гини в паника.

Дарт погледна над рамото си. Входната врата се вдигна и се спусна.

— Успя.

— Изчакай — изсъска тя.

Пазачът приближи още и вече беше на не повече от петдесет ярда. Той махна с ръка, все още беше твърде далеч, за да се види лицето му, както и самият той не можеше да види лицето на Дарт.

— Разстоянието се стопява — предупреди Дарт.

Още няколко ярда и лицето на Дарт щеше да се види ясно. Колко от служителите на „Роксин“ можеше да познава един пазач от охраната?

— Джо? — попита тя.

Дарт прочете:

„Добре дошли, доктор Джанет Йоргенсон“

Чу се щракане. Дарт натисна дръжката. Вратата се отвори.

Пазачът беше на двадесет ярда. Той и Дарт се виждаха един друг съвсем ясно. Трябва да мислиш изправен върху краката си , беше го поучавал някога Зелър. „Той е външен пазач“, помисли Дарт. „Обезоръжи подозрението му.“ Дарт предложи с висок глас:

— Искате ли да ви държа вратата?

Пазачът поклати глава.

— Не, благодаря.

Дарт пристъпи вътре мокър от пот, с пресъхнало гърло. Асансьорът беше точно пред него, виждаше се врата, водеща към стълбите вдясно. Като не искаше да чака кабината и като си спомни от по-ранното си посещение в „Роксин“, че асансьорите също бяха свързани с формалности по охраната, Дарт реши да използва стълбите. Вратата се затвори след него с глух удар.

— Джанет Йоргенсон? — проплака той в микрофона, както се изкачваше по стълбите. Новата му идентичност му беше донесла промяна на пола.

В лявото си ухо чу:

— Името се намираше в списъка непосредствено над това на Нийли. Какво мога да ти кажа?

— Кой съм? — попита Дарт, въпреки че това нямаше значение — не можеше да се вживява в ролята на Йоргенсон.

— Работата е — обясни тя — в начина, по който функционира системата — причината, поради която Нийли не можа да влезе — трябва да заемаш особено място в системата на сигурност, за да имаш достъп до всички врати. В противен случай би могъл да влизаш през определени врати в определено време. Нийли, за разлика от Йоргенсон не получи разрешение да влезе.

— Кой съм аз ? — повтори Дарт, като силно се дразнеше.

— Вицепрезидент и заместник-директор на „R“ и „D“ — информира тя.

— Направила си ме асистент на Мартинсън? — попита гневно Дарт.

Охранителната система би могла да съобщи на Проктор за неочакваната нощна визита — ако Проктор имаше някакъв разум, неговият тим щеше да бъде нащрек. Вероятно беше да познава номер две след Мартинсън и според Дарт той можеше да постави под съмнение едно нейно посещение в този ранен час на утрото, би могъл да разбере хитрината на Дарт. Това го пришпори да бърза.

Съгледвачът от телефонния стълб съобщи:

— Неидентифицираният индивид инспектира лексуса. Изглежда, че използва ръчно комуникационно устройство.