Ридли Пиърсън - Шанхайска афера

Мислите й бяха прекъснати, когато той й заговори отново:

— Китайските печалби се реинвестират тук, а чуждестранните заминават отвъд океана и никога повече не се завръщат. Мисля, че ви е достатъчно ясно какво означава това.

„Бертолд“ ще се провали тук, в Шанхай — кънтеше в главата й. „Бертолд Груп“ разполагаше със строителни обекти в различни градове, пръснати из цялата страна. Йонг Ченг неволно бе изпуснал думите. Дали това не означаваше, че в момента се води война с наддаване за шанхайския проект, която Йонг Ченг беше решен да спечели? Разкриването на фирмената практика да се предлагат подкупи, би предизвикало разследване и моментално би отстранило съответната компания от подобни наддавания, а записите на Едуард Лу биха изиграли решаваща роля при всякакви опити да представят „Бертолд Груп“ като злия чуждестранен дявол.

— Моля ви! — каза той и направи знак с ръка на преминаващата наблизо сервитьорка, след което взе чаша шампанско от таблата й и я поднесе на Грейс.

Тя отпи съвсем малка глътка.

— Ще очаквам решението ви — продължи той. — Уведомете ме, ако е възможно, преди отпуската за националния празник.

Беше назовал същия краен срок като този за размяната. Дали това означаваше нещо? Какво очакваше от нея?

— Ще се видите ли със семейството си на остров Чунмин за празниците? — попита той.

Цялото й тяло изведнъж се напрегна. Явно това, което той знаеше за нея, никак не се изчерпваше с данните от автобиографията й.

— Ако времето ми го позволи — излъга тя. В действителност нямаше намерение да се среща с баща си.

— Семейството е всичко — философски заключи Йонг Ченг.

Това заплаха ли беше? Или пък обикновено припомняне на китайските корени и на това към кого трябваше да бъде лоялна?

— За страната, за идеологията, за семейството — каза тя, рецитирайки популярната китайска поговорка, която бе научила още в училище.

Погледът на Йонг Ченг изведнъж стана остър, той се насили да се усмихне и отвърна:

— Да. И преди всичко — за семейството.

20:00 часа

Нокс не можеше да възприеме хората, които носеха хендсфри устройства на публично място. Ако си сам зад волана, добре. Ако си сам вкъщи, също става, но му се струваше крайно претенциозно, обидно и абсурдно някой да го носи, докато е сред много хора. Ако бог искаше човекът да има пластмасова фуния, която непрекъснато да стърчи от ухото му, то той сам щеше да я сложи там.

Катрин Ву непрестанно докосваше слушалката си с ръка и водеше разговори, които не включваха госта й. Жената изглеждаше и звучеше като робот, докато тялото й изпращаше съвсем различни сигнали.

Нокс си позволи да се намеси в един от последните й разговори:

— Разбрах, че „Бертолд Груп“ е имал известни проблеми с намирането на работна ръка тази седмица — каза той. Беше изстрел напосоки, но и интелигентен начин да разбере нещо, което го интересуваше. Дулич му беше споменал за това. — Чува се и за проблеми с доставките на материали.

Катрин се изчерви.

— Господин Нокс, аз се занимавам само с това да организирам срещите на господин Йонг — отвърна тя. — Опасявам се, че силно надценявате позицията ми.

Ето я отново тази дума. Нокс наистина се надяваше тя да спре.

— О, едва ли. Всички в Шанхай говорят за това — рече той.

— Така ли? Значи само аз не съм разбрала. Типично. Да ви кажа, не вярвам на всеки слух, който чуя.

— Знаех си, че си ти! — изненада ги някаква жена иззад гърба на Нокс. Беше китайка, а той позна гласа й, който бе чувал в много интонации — от радостни възгласи до пълен екстаз.

Беше Ейми Сю, дребничка и много красива брюнетка, облечена в свободно падаща копринена блуза с оголено рамо и джинси, които толкова плътно обгръщаха хубавите й крака, че изглеждаше така, сякаш кръвообращението й бе затруднено. Косата й бе подстригана в модерна асиметрична прическа с бретон, наклонен наляво. Не носеше видим грим, но чифт обици с черни перли и същата огърлица красяха ушите и шията й. Чертите на лицето й бяха по-скоро момичешки и не издаваха възрастта й, а леко издължените й очи бяха спечелили вниманието му преди три години.

Нокс я целуна по двете бузи и прошепна: „Помощ!“. Двамата се държаха за ръце, когато я представи на Катрин.

— Ейми Сю, това е Катрин Ву, асистентката на господин Йонг. Тя тъкмо ми показваше тази чудесна гледка. — Той се обърна към госпожица Ву. — Ейми е един от най-старите ми търговски партньори тук — представи я той и добави: — И близка приятелка. Тя предлага най-изтънчените перли в цял Шанхай, но бижутата й често са твърде скъпи.