Ридли Пиърсън - Шанхайска афера

— Каква прозорливост! — Той преглътна и посегна към бирата си.

— Може би е фотоапарат? — предположи Грейс.

Погледна я и си помисли колко възхитително изглежда. Беше дребна и много красива, обличаше се модерно, истинско олицетворение на женственост… Но в същото време гъвкавото й тяло излъчваше сила, останала от обучението й в армията. Впечатляващото беше, че умееше да се концентрира и най-вече да се владее перфектно.

— Това е джипиесът на приятеля ми — тихо каза той.

— Ами! — изненада се тя.

— Нямаше да се сетиш! — подразни я той.

Грейс се смръщи, не й беше до комплименти и празни приказки.

— Мога да проследя маршрута, запаметен в картата му, но не познавам добре града и не знам дали всички квартали са толерантни към чужденците — каза Нокс. — И въпреки че не ми пука на какво мога да се натъкна там, все пак не искам да поставям живота на Данър в опасност. Не можем да си позволим грешки. Не и при условие че разполагаме само с няколко дни. Знаем, че са преместили поне единия от тях, а не искам отново да ги местят. Запазени са седем места… — уточни Нокс и й подаде устройството.

— Седем е лошо число.

Нокс я изгледа скептично и продължи:

— Вероятно това е маршрутът на плащанията на Лу. Данър е следвал Лу и е отбелязвал точно къде той е оставял подкупи. Това ни е по-полезно от счетоводните му сметки.

— Не знаем какво представляват тези места — напомни му тя.

— Познавам Данър — каза Нокс, — вярвай ми, това е пътят на парите.

— Може да не са нищо повече от любимите му ресторанти или салони за масаж…

— Тогава да отидем да хапнем и да ни направят по един масаж, за да видим какво харесва — усмихна се Нокс.

Грейс включи устройството и прегледа записаните местоположения.

— Доста интересна смесица от квартали — отбеляза тя.

— Слушам те…

Тя го погледна в очите и продължи:

— Някои от тях са населени предимно с китайци, а други са скъпи и луксозни места за живеене.

— Което напълно съвпада с представата ни за подобен род дейност — отбеляза Нокс.

— Например отсрещното крайбрежие на Пудун — продължи тя. — Там се намират много от луксозните жилищни комплекси за китайци, които са партийни ръководители или бизнесмени.

— Видя ли! — възкликна Нокс.

— Не бива да отправяме безпочвени обвинения точно към такива хора. Трябва да оставим това на други. Те разполагат с много власт и връзки.

— Нямам намерение да обвинявам когото и да било. Искам просто да седна и кротко да си поговоря с всеки от тях.

Грейс се намръщи, излъчвайки откровено неодобрение.

— Нали не искаш да замесваме обвинители и адвокати? Имаме само два дни… — напомни й той.

— Искам счетоводните документи на Еди.

— Отворен съм за всякакви предложения — вдигна рамене той и посочи джипиеса в ръцете й, — но това е единствената следа, с която разполагаме в момента.

— Това не е добра идея.

— Моля те, помогни ми с кварталите — настоя Нокс. — Данър е отбелязал тези местоположения. Трябва да ги огледам.

Грейс изключи устройството и го прибра в чантичката си.

— Върни ми го! — настръхна Нокс, с което привлече погледите на околните.

— Трябва да ми вярваш — каза тя.

— Не влагаш достатъчно усилия, за да успеем. Върни ми го, моля те, или ще си го взема насила.

— Това не е добра идея. Не можем сега през нощта да отидем на тези места — възрази Грейс. — Повярвай ми. Все пак ти поиска съветите ми за Шанхай. Е, това е съветът ми — трябва да планираме внимателно посещенията си до всяко едно от местата. Да определим стратегията си. Ще се срещнем утре рано сутринта в шест. На зазоряване. Ще го направим заедно. В събота движението не е толкова натоварено. Работещите в офисите тогава са по домовете си и времето ще бъде подходящо за нас, Джон Нокс.

Той се опита да се успокои, отпивайки голяма глътка от бирата си. Не успя. Вниманието му остана заковано върху чантичката й, в която се намираше джипиесът, но Нокс не погледна натам — не искаше тя да премине в защитна позиция.

— За липсващите приятели! — вдигна тост той, очаквайки и тя да надигне чашата си с шампанско.

19:30 часа

Крайбрежният булевард

Интериорът на бар „Гламър“, решен в стил ар деко, представляваше своеобразен скок в славните отминали дни на Шанхай от периода на 30-те години на двадесети век, когато съчетанието между търговията, войната и опиума бяха създали най-великолепния и неповторим град в цяла Азия.

Имената на Нокс и Грейс бяха надлежно проверени в списъка с гостите, след което получиха приветствия за добре дошли от ослепителната двадесетгодишна разпоредителка в заведението. Барът представляваше остров от черен гранит, разположен в просторно централно помещение, свързано с две самостоятелни зали, и издигнат салон със сепарета, от който се разкриваше чудесна гледка към река Хуанпу. Оттук се виждаха небостъргачите на квартал Пудон, покрити с огромни проблясващи екрани, на които непрекъснато се излъчваха реклами. По реката се носеха туристически корабчета, осветени от безброй неонови светлини и от още блещукащи видеоекрани, които си проправяха път между товарните баржи и кораби. Крайбрежната улица заемаше пространство, десет пъти по-голямо от „Таймс Скуеър“.