Ридли Пиърсън - Шанхайска афера

След като си размениха няколко общи приказки на мандарински, Козловски представи Нокс и обясни, че приятелят му иска да участва при някои от аукционите.

— Преди аукционите — побърза да каже началникът — офицерите имат правото първи да си изберат разни неща от бракуваните превозни средства.

Нокс усети накъде отиваше разговорът и попита:

— Колко офицери ще бъдат на работа по време на следващия аукцион?

— Петнадесет, в това число и аз. Всички имаме право да наддаваме за едно превозно средство на всеки аукцион.

— Вероятно един-двама от офицерите могат да се съгласят да ми бъдат посредници? — попита Нокс.

— Ще се радвам да им предоставя визитката ви, за да се запознаят с предложението ви. — Явно Уок бързо се ориентираше в предимствата на ситуацията. Работейки с Нокс, можеше едновременно да подплати и собствените си джобове, и на офицерите с някоя и друга пачка, да установи ценна връзка с Козловски и да намали малко инвентара в склада си.

Уок прие предложението им да разгледат задния паркинг, представляващ прашен двор, ограден с ръждясала телена ограда. Там имаше стотици, може би хиляди мотоциклети, скутери и електрически велосипеди, подредени един до друг в дълги редици, а през предните им гуми беше прокарана верига. Някои от тях изглеждаха непоправимо изпочупени, други донякъде бяха по-запазени, но всичките бяха изцапани от дъжда и прахоляка.

На Нокс му трябваше не повече от минута, за да забележи красиво реставрирания CJ-750 с кош, който отговаряше на описанието на Грейс за намерените в апартамента на Лу снимки. След пет мотоциклета по-нататък в редицата Нокс забеляза и тъмнозелена „Хонда 220“, която му напомни за намерените в чекмеджето на Данър документи за този модел.

— Красота! — възкликна той на мандарински, приближавайки се към мотоциклета с кош. Започна да изброява на глас характеристиките на машината и забеляза, че Козловски се взираше в лицето му, а не в мотора.

— Скорошна придобивка е — обясни началникът. — Няма да се задържи дълго тук. Със сигурност ще си го потърсят.

— Този модел и подобните на него силно ме интересуват — отвърна Нокс.

Началникът обиколи редиците, оглеждайки за други антики, а междувременно Нокс се приближи до хондата на Данър. Изнервеният Козловски стоеше отстрани с ръце в джобовете и не знаеше какво да прави.

— Би било невъзпитано да оставим капитана сам — обърна се Нокс към Козловски, който му отвърна само с един безмълвен унищожителен поглед.

Нокс стигна до мотоциклета на Данър и забеляза, че боята от дясната му страна беше силно надраскана. Явно моторът се беше влачил доста дълго по асфалта.

— Hen hao! Много добро! — възкликна Нокс на китайски, за да оправдае специалното внимание, което обръщаше на мотоциклета.

Началникът вдигна одобрително палец от другата страна на двора, предусещайки солидния приток на юани, който щеше да последва.

Нокс се взря в скобата, останала прикрепена към едната от страничните дръжки на кормилото. Беше направена от черна пластмаса и имаше щампован надпис „Гармин“. Погледна назад, за да се увери, че началникът не е наблизо. Полицаят все още се озърташе за нещо подходящо в другия край на двора, а Козловски го наблюдаваше отдалеч с изражението на разтревожен родител.

Нокс бързо отвори багажника под седалката на хондата и прерови съдържанието му: чифт слушалки за телефон, кожени ръкавици, катинар с верига за заключване на мотоциклета, малка пластмасова фуния, ластични въжета за прикрепване на багаж и черно калъфче от изкуствена кожа — приличаше на такова за GPS устройство. Нокс го взе и скришом го пъхна в един от многобройните джобове на якето си.

— Да не сгрешиш! — подвикна началникът тъкмо когато Нокс затваряше ципа на якето си.

Кръвта му кипна. Беше твърде късно да се опитва да върне джипиеса. Затвори багажника и се обърна.

— Този може и да изглежда добре — разпалено обясни началникът, — но по-старите модели возят много по-хубаво.

— Не се и съмнявам! — извика му Нокс. — Ала красивото момиче няма нищо общо с по-зрялата и опитна жена!

Началникът се разсмя високо, а Козловски настръхна. Китаецът сочеше поочукан модел на CJ-750, но без кош. Нокс тръгна натам, подминавайки мотоциклет, който силно напомняше класическия модел на BMW или поне изглеждаше като много добро негово руско копие.

Избраха шест мотоциклета, сред които беше и този на Едуард Лу. Началникът си записа регистрационните им номера — щеше да говори с хората си и отново да се обади на Нокс.