Ридли Пиърсън - Шанхайска афера

— Разбира се.

— Може би е добре да поканите на тазвечерните тържества счетоводителката Чу — тази, която наричат Грейс. Дори можете да я насърчите да си доведе и компания…

— Чужденецът…

— Ако имаме късмет, да — отвърна Фен.

— Аз винаги имам късмет. Роден съм с късмет в осмия ден на осмия месец.

Фен потисна въздишката си. Двойните осмици обясняваха защо Йонг притежаваше невероятния късмет да се сдобие с такова състояние, и то още в младостта си. Двойни осмици — какво повече можеше да иска човек!

— Предложението ти е добро — кимна Йонг. — Даже е чудесно! Ето защо ти плащам толкова добре.

Фен се покашля дискретно, запазвайки саркастичния коментар за себе си.

Йонг вдигна телефона и предаде поканата на една от асистентките си, а щом затвори, погледна отново към Фен.

— Ако тя откаже предложението ми, вероятно хората от БНС, които са я наели, ще бъдат доста заинтересовани да разберат за контактите й с този wai guo ren. Може би й липсва разрешително да извършва такава дейност. Ще оставя детайлите на теб.

— Вие сте брилянтен стратег! — възкликна Фен.

— Довечера ще ме придружиш — каза Йонг. — В деветнадесет часа. Сложи двама от хората ни на пост пред номер три на улица „Гуандон“, нека да са готови за проследяване. Ти ще бъдеш с мен вътре.

— За мен ще е удоволствие! — отвърна Фен, а гърдите му се изпълниха с гордост.

— Тук не става въпрос за удоволствие, глупако. Задръж мнението си за себе си. Става дума за това, че ще поставим капан и така ще надхитрим конкуренцията. Нищо ли не си научил досега? — скастри го шефът му.

— Извинявам се, грешката е моя.

— Сега тръгвай! — кратко нареди Йонг, а ръката му очерта кръг над монитора, на който все още се виждаше спряният кадър с голата Грейс. — Остави ми дивидито. А ако ти попадне още нещо такова, искам да го видя.

— Разбира се — отвърна Фен и потисна усмивката си. Очевидно бонусът му не беше далеч. „Единадесет процента за два месеца“, помисли си той и започна да пресмята наум бъдещите си приходи.

08:45 часа

квартал Чаннин

Грейс нямаше намерение да се появява на работа, а цялото й внимание бе насочено към намирането на записките на Лу за подкупите.

Трите дни, оставащи до датата, посочена в искането за откуп, й се струваха толкова кратки, сякаш бяха три часа. Двамата с Нокс бяха попаднали на някои следи: знаеха за монголците, имаха записите с телефонните им разговори и личните им карти на постоянно пребиваващи в страната лица. Знаеха и че Данър е бил държан в плен сам, а при повторното им завръщане до дома на доставчика от „Шерпа“ човекът беше изчезнал, както и очакваха.

Нокс повторно се беше обадил на Козловски с молба да го свърже с полицейския склад за конфискувани мотоциклети, докато в същото време се опитваше да му намекне, че трябва да знае какво съдържа лаптопът на Данър.

И така, налагаше се двамата да чакат, а Грейс не я биваше много в това. Пиеше кафе в сладкарницата „При Пол“, когато телефонът й иззвъня. Не беше айфонът, а личният й мобилен. Грейс побърза да вдигне, подготвяйки се за поредната словесна битка с майка си.

— Мис Чу? Здравейте! — чу се женски глас от другата страна на линията. Звучеше като китайка, но говореше английски. — Обаждам ви се от „Йонг и син“ по желание на нашия президент и изпълнителен директор господин Йонг Ченг.

— Да? — спокойно отговори Грейс, въпреки че тялото й се напрегна. За какво ли й се обаждаше Йонг Ченг? И то на този номер? Откъде въобще знаеше коя е тя?

— Господин Йонг би искал да ви покани, вас и още един гост, ако желаете, на коктейл в бар „Гламър“ тази вечер. Събитието е от седем часа и е официално.

— Ами аз… поласкана съм — отговори Грейс. — За мен би било чест, но…

Вероятно очаквайки колебанието й, жената побърза да добави:

— Господин Йонг би искал да ви поздрави по случай завръщането ви в Шанхай.

— Завръщането ми?

— Да… Разговарям с Чу Йойа, нали? — попита жената, споменавайки китайското й име.

— Точно така — потвърди Грейс. Явно вече я бяха проучили добре.

— Да запиша ли, че ще дойдете с придружител?

— Да, благодаря ви.

— Извинявам се, че ви съобщавам толкова късно за поканата, грешката е изцяло моя — учтиво каза жената.

— Не е необходимо да се извинявате.

— Ще се радваме да ви изпратим кола, ако нямате…

— Няма нужда — прекъсна я Грейс. Значи искаха да разберат и къде живее. — Ще бъда там в седем. В официално облекло.

— Както желаете.

— Тогава ще се видим довечера, госпожо…