Ридли Пиърсън - Шанхайска афера

— Американците винаги търсят евтино, евтино, евтино… — каза Ейми, а гласът й прозвуча като чуруликане на птиче.

— Изглежда, вие двамата отдавна… търгувате заедно. — Катрин Ву нарочно наблегна на думите.

— Както казах, стари приятели сме — отговори Нокс, не сваляйки очи от Ейми. Зарадва се, че тя потвърди заниманията му, без да се налага да я предупреждава.

— Ти може и да си стар, Джон Нокс, но аз не съм. Как така си се озовал в моя град, без да ми кажеш, че ще идваш? — попита Ейми. — Откъде да знам, че ще трябва да запазя най-добрите си перли за най-добрия си клиент?

— Ако нямате нищо против — извини се той пред Катрин, хвана Ейми за лакътя и я поведе настрана.

Катрин Ву им позволи да се отдалечат на десетина метра и ги последва. Нокс насочи Ейми към бара и забеляза Йонг и Грейс на масата в ъгъла на дясното сепаре. Мигом почувства облекчение.

Ейми не успя да не забележи погледа му.

— Твоя приятелка ли е? — попита тя.

— Счетоводителката ми.

— Винаги съм си мислила, че осчетоводяване е мръсна дума — подразни го тя.

— Не е така, Ейми, знаеш, че не съм такъв — отговори Нокс.

— Познавам любимия си клиент отлично. И защо не си ми изпратил имейл, че ще идваш?

— Реших да пътувам в последния момент.

— Това го разправяй на счетоводителката — усмихна се Ейми.

Нокс поръча питиета и за двама им — коктейл „Кир“ за нея и бира за себе си. Цигареният дим в бара я дразнеше, затова двамата се приближиха до една от високите мраморни масички, отрупани с хапки, пилешки шишчета, яйчени ролца и плодове. Нокс изяде няколко хапки и едно шишче; Ейми наблегна на плодовете.

Помисли си за Данър. С какво ли се хранеше? Къде ли спеше? Почувства се неудобно заради лукса, сред който се намираше в момента. Джипиесът в джоба му сякаш прогаряше дупка в сакото му. Беше го измъкнал от чантичката на Грейс още докато се качваха в асансьора. Надяваше се тя да не открие, че липсва, преди края на вечерта.

— Хареса ли ти последната доставка? — попита Ейми Сю.

Това, което му допадаше, беше мисълта как захапва ягода, потопена в шоколад, и я засмуква със сочните си устни.

— Можем да купим още от каменните кутии и от черните перли. Забелязвам, че и други сайтове за онлайн търговия са започнали да ги предлагат, а те са рядка стока.

— Ще ви дадем каквото искате — отвърна тя и го накара да страда с мисълта за втора отхапана ягода.

— Искаме повече от ръчно изработените бижута. Не можем да се конкурираме с масово производство — все пак това, което прави впечатление и привлича клиентите ни, са именно твоите прекрасни дизайни.

— Ласкаеш ме, Нокс.

— В момента гривните се търсят. Искаме повече гривни.

— Черни перли, повече гривни — повтори Ейми. — Няма проблем.

Замисли се дали да не я попита какво знае за отвличанията в Шанхай. По улиците слуховете се разпространяваха бързо, но мълчанието и сдържаността тук бяха естествена реакция за самосъхранение, тъй като приятелствата се меняха бързо като времето.

— Чудех се дали ще можеш да ми помогнеш с нещо като превод — попита я той на мандарински, имайки предвид джипиеса.

— Говориш езика ни по-добре от повечето китайци — отвърна тя.

— Красотата ти е надмината само от твоите ласкателства — отговори Нокс отново на мандарински и пак превключи на английски. — Това са шанхайски квартали, които може да се окажат особени, ако в тях се озове чужденец. Става въпрос за адресите на офисите на няколко вероятни доставчици, но като познавам сигурността в този град, не ми се иска да се озова някъде, където не ми е мястото.

— Доставчици ли?

— Заклевам се, че не става въпрос за перли и бижута — усмихна се той.

— Познаваш града много добре, Нокс. Не ти трябва моята помощ… — усъмни се Ейми.

Нокс се въздържа да спомене за Лу и Данър и каза само:

— Чух, че напоследък градът е станал по-опасен за wai guo ren.

— Така ли? — безизразно попита тя, а гласът й бе спокоен и гладък като повърхността на езеро.

Нокс по никакъв начин не би могъл да предположи дали тя знае нещо само от тона й.

В този момент сред тълпата забеляза Бруно — мениджъра на бара и ресторанта. Направи му знак с ръка. Ръстът и фигурата му напълно отговаряха на името: широко и спокойно лице, озарено от момчешка усмивка, при ръст от метър и деветдесет и пет и тегло около сто килограма.

По молба на Нокс Бруно ги заведе в офиса си отзад и ги остави насаме. Нокс извади джипиеса и показа запаметените места на Ейми, а тя му посочи в кои от кварталите появата на чужденец би била твърде необичайна.