Норма Бейшър - Игра на богове

Мередит го целуна.

— Съгласна съм.

Ню Йорк

Александър се изненада от появата на майка си в апартамента му в Олимпик тауър седмица преди Коледа.

— Защо не ме предупреди, че ще идваш? — попита той и я прегърна нежно.

Сега тя изглеждаше толкова дребна и крехка.

— Ако ти бях телефонирала, нямаше да е изненада — отвърна Мелина Киракис и съблече коженото си палто. — Просто не се примирявах с мисълта да не съм със семейството си по Коледа.

През последните години не бяха празнували Коледа в Гърция на двадесет и пети декември, но Мелина, чиято майка бе англичанка, винаги настояваше да са заедно в памет на майката, която никога не бе познавала. Александър не си спомняше случай да не са прекарвали празниците заедно, ала поради натоварения му график в момента — особено след едноседмичната ваканция, която си позволи — не можеше да пренебрегне деловите си задължения. Не бе преценил обаче решителността на майка си да следва установената традиция, дори ако това означава да се противопостави на лекарското становище да не пътува.

— Мислех, че доктор Караманлис ти е забранил да пътуваш — подметна той.

— Ха! — възкликна Мелина. — Той пък какво разбира?

— Хайде, mama mou — упрекна я той развеселен. — Та той е един от най-добрите лекари в цяла Гърция. Когато те съветва, редно е да го слушаш.

— И да се откажа да прекарам Коледа с единственото си дете? Никога не бих го допуснала — не се предаваше тя. — Ако трябва да ме върнат в Гърция на носилка — така да бъде, но не съм съгласна, семейството ми да е разпиляно по всички краища на света!

— За толкова крехка жена определено имаш желязна воля, мамо — отбеляза Александър с любов. Тя притежаваше класическа красота: безупречно гладка като порцелан кожа, царствена осанка, женствена елегантност. Ако успее да си намери жена като нея… Но твърдо бе убеден, че такава не съществува. Майка му бе единствена и неповторима. — Отдалеч идваш — отбеляза той накрая. — Вероятно си уморена. Защо не дремнеш преди вечеря?

— Да дремна? С баща си само за това ли мислите? — тросна се тя. — Говориш точно като него! Държа да знаете, че далеч не съм така болна, колкото смятате!

— Мамо… — подхвана Александър.

Тя го погали нежно по бузата.

— Колко привлекателен мъж си, Александър! Кажи кога възнамеряваш да си намериш жена и да ме направиш горда баба?

Той се усмихна.

— Съмнявам се, че някога ще се случи, mama mou 1 1 mama mou — майчице (гр.) — Б.пр. — каза той. — Просто не е възможно да се намери втора като теб.

Усмихна му се тъжно.

— Не съм светицата, за която ме смяташ, Алекси — промълви тя тихо. — Не съм…

— В моите очи си идеална във всяко отношение.

— Предубеден си — обвини го тя. — Тревожа се за теб, сине. Вече си на тридесет и една, а още не си имал сериозна връзка. Това не е добре. На твоите години баща ти…

— На моите години вече сте били женени — довърши Александър вместо нея. — И преди сме го обсъждали, но както съм споменавал многократно и пред двама ви, още не съм срещнал жената, която бих пожелал да бъде моя съпруга. Не е толкова просто…

Разположи се на дивана и му направи знак да седне до нея.

— Александър, някога мислил ли си сериозно да се задомиш и да имаш деца?

— Минавало ми е през ума — отвърна той сковано, но избягваше да я погледне в очите.

— Повтарям: сериозно. Нали не си забравил, че винаги долавям кога ме лъжеш?

За миг се изкуши да я излъже, но осъзна, че е права — никога не бе успявал да я подведе.

— Е, не чак толкова сериозно, колкото ти би искала — призна той накрая.

— Да не би да изпитваш някакви колебания? Нещо, което би желал да обсъдим. Винаги съм готова, сине. Знаеш го.

— Да, знам — увери я той и кимна бавно.

— Досега не си срещнал жена, достойна да ти бъде съпруга, така ли? — продължи Мелина. — Но доколкото виждам, жените, които избираш, доста си приличат. Да не би нарочно да се обвързваш с неподходящи жени?

Той се усмихна леко и попита:

— О, и с психоанализа ли се занимаваш вече?

— Не е нужно човек да е професионалист, Александър, за да забележи проблема — увери го тя. — В един момент твърдиш, че няма да се ожениш, ако не откриеш жена като мен. После сякаш забравяш и се захващаш с жени, които по нищо не ми приличат. Това ми подсказва, че избягваш да се обвържеш — сериозно да се обвържеш. Затова именно избираш жени, в които със сигурност няма да се влюбиш.

Той се усмихна.

— Тревожиш се прекалено много.