Норма Бейшър - Игра на богове

— Да, но…

— Ексклузивен репортаж ще означава голям тласък за кариерата ти, а? — Погледна я. — Не те виня за амбициите ти, бейби. И аз съм такъв, Господ ми е свидетел, но не и за сметка на друг човек. От трагедията насам Том умира бавно. Сигурно ще му се отрази пагубно, ако историята излезе отново на преден план.

— Значи е истина? — попита Мередит.

— Кое?

— Чух, че вече имал проблеми с пиенето. Заседявал се из местните барове и обикновено здравата се напивал. Дори не успявал да се прибере сам с колата.

— Не знам такова нещо — отвърна Ник лаконично. — Лично аз никога не съм го виждал пиян. Държа на мнението си: не искам никой да го кара да преживява отново случилото се.

Стана от леглото и си облече халата.

— Къде отиваш?

Мередит запали лампата на нощното шкафче.

— Трудно ми е да заспя. Слизам долу. Ще поогледам сценария. Трябва да обмисля някои неща преди снимките утре.

Обърна се и излезе от стаята.

Сутрешният въздух беше студен. На фона на червеникавозлатистия изгрев, обагрил източния небосклон, прелетяха ято гларуси. На запад малка лодка с ярки платна, опънати от вятъра, се носеше към сушата. Двама души — боси, по къси панталони — тичаха по пясъка на плажа. Мередит се усмихна уморено и се загърна по-плътно с жилетката си. Поне не е единственият идиот в това неприветливо време, помисли си тя.

Не спа добре. Думите на Ник непрекъснато се въртяха из главата й. Категорично отказваше дори да помоли от нейно име Том Райън за интервю. От друга страна, самата тя не знаеше дали наистина иска да го направи. От кратката й среща с Том у нея остана тягостно впечатление за човек с дълготрайна, дълбока, неописуема тъга в душата. Същевременно обаче журналистката у нея копнееше да направи репортажа, да узнае какво крие той от света през последните двадесет и шест години. Именно това бе причината да негодува срещу Ник, който се изпречваше на пътя й.

В началото Мередит се страхуваше да не се увлече по Ник. Беше убедена, че бързо изгряващата му звезда скоро ще затъмни нейната, а установилите се между двамата отношения не съвпадаха с плановете й, с внимателно обмисленото й бъдеще като журналист. Ник я бе убедил, че връзката им е възможна, защото ще се допълват един друг. До този момент му бе вярвала. А сега се чудеше дали да позволи дружбата на Ник с Том Райън да й попречи да направи репортажа, който със сигурност щеше да отвори много врати за нея.

— Мередит… Почакай…

Извърна се и видя Ник да тича към нея. Спря и изчака да я приближи.

— Мислех, че още спиш — промълви тя.

Той си пое няколко пъти дъх.

— Спях. Но се събудих и не те открих до мен.

— Не можах да спя — призна тя. — Още ли ми се сърдиш?

— Да ти се сърдя? Никога не съм ти се сърдил.

— Хайде, Ник! Да не мислиш, че ти повярвах, когато стана посред нощ под претекст да прегледаш отново сценария?

Докато говореше, гледаше в краката си.

— И друг път съм го правил.

— Разбира се, но снощи причината беше различна.

След кратко мълчание той подхвана:

— Добре де! Разстроих се малко, признавам. Том винаги се е отнасял добре към мен. Не желая отново да преживява неприятности. Прецених, че ако се оттегля, няма да изтърся пред теб нещо, за което после да съжалявам.

— И аз така си помислих.

— Все още ли не си се отказала да направиш интервюто?

— Не знам — призна тя. — Искам добре да обмисля решението си.

Повървяха известно време мълчаливо. Ник взе парче дърво и го хвърли във въздуха. То падна на пясъка на няколко метра пред тях.

— Наистина означава много за теб, нали — промълви той, но това не прозвуча като въпрос.

— Може да е важно, да — отвърна тя и ритна разсеяно през пясъка.

— Добре — отрони той бавно. — Да приемем, че ще те заведа при Том. Този уикенд например…

Тя го погледна.

— Готов си да ми помогнеш да направя интервюто? — попита тя изненадана. — След снощи си помислих…

— Чакай — прекъсна я той и поклати глава. — Не съм казал, че ще го моля. Това е твоя работа и не желая да имам нищо общо. Казах, че ще те заведа при него. Ако успееш да го убедиш да проговори — добре. Надявам се да постигнеш своето, след като е толкова важно за теб.

Тя го прегърна.

— Ник, нямам думи… Знам какво ти е и…

— Да, чувствам се неловко… Но и страшно държа на теб. — Помълча и добави: — Обаче поставям едно условие.

— Какво?

— Ако откаже, ако не желае да сътрудничи, да не настояваш. Достатъчно е преживял. Журналистите го преследват от години. Все някога трябва да се сложи край.