Мери Кларк - Престъпен експеримент

— Може и да си прав — каза Ричард, — но все пак смятам да проверя тези хора.

Хвана доктор Лъвийн точно когато си тръгваше от кабинета си.

— Ще те черпя едно питие — предложи Ричард. — Няма да ти отнема повече от петнадесет минути.

Уговориха се да се срещнат в Паркуудс Кънтри Клъб. На средата на пътя и за двамата, това място имаше преимуществото да бъде спокойно през седмицата. Щяха да си поговорят в бара, без да се безпокоят, че някой ще ги чуе или пък че ще видят познат, който ще седне при тях уж за едно „здрасти“.

Алън Лъвийн приличаше на петдесет и пет годишен Джими Стюарт — факт, който много се харесваше на по-възрастните му пациенти. Двамата притежаваха непринудената отзивчивост на професионалисти, които се уважаваха взаимно, с удоволствие пийваха заедно по едно питие, ако пътищата им се кръстосат, и си махваха приветливо, когато се срещнеха на игрището за голф. Ричард пристъпи направо към въпроса:

— По ред причини в момента проявяваме интерес към болница „Уестлейк“. Уинифред Уестлейк беше твоя пациентка. Нейният братовчед твърдял, че тя не е починала от сърдечен удар. Какво можеш да ми кажеш по този въпрос?

Алън Лъвийн изгледа Ричард, отпи от мартинито си, хвърли поглед през огромния прозорец към заснежения път и сви устни.

— Налага ми се да отговоря на този въпрос от няколко позиции — каза той бавно. — Първо — да, Уинифред беше моя пациентка. Години наред тя страдаше от предполагаема язва. По-точно, имаше всички симптоми на класическата язва на дванадесетопръстника, която обаче изобщо не се прояви на рентгенова снимка. Когато периодично започваше да я боли, аз я пращах на рентген, получавах отрицателен резултат, предписвах й специална диета за язва и тя усещаше облекчение почти веднага. Не беше голям проблем. После, година преди да срещне Хайли и да се омъжи за него, тя получи остра криза на гастроентерит, която на практика промени кардиограмата й. Пратих я в болница със съмнения за сърдечен удар. Но след два дни болничен режим кардиограмата й се нормализира напълно.

— Значи проблемът с нейното сърце не е безспорен? — попита Ричард.

— Не, даже смятам, че не е имало проблем. Никога не се е проявявал при стандартните изследвания. Но майка й почина от сърдечен удар на петдесет и осем годишна възраст. А Уинифред беше почти на петдесет и две. Беше по-възрастна от Хайли с близо десет години. Няколко години след брака им започна да ме посещава по-често, като постоянно се оплакваше от болки в гръдната област. Изследванията не показаха нищо съществено. Казах й да спазва стриктно диетата си.

— И после тя получи фаталната криза? — попита Ричард.

Другият лекар кимна.

— Една вечер, докато се хранели, получила спазъм. Едгар Хайли веднага се обадил в службата си. Дал им моя номер, номера в болницата и им казал да повикат полиция. От това, което разбрах, Уинифред се захлупила на масата в трапезарията.

— Бяхте там, когато тя почина, така ли? — полита Ричард.

— Да. Хайли все още се опитваше да я спаси. Само че положението беше безнадеждно. Почина няколко минути след пристигането ми.

— И диагнозата сърдечен удар те удовлетворява? — попита Ричард.

Отново едва прикрито колебание.

— Тя чувстваше болки в гърдите от години. Не всички сърдечни заболявания се проявяват на кардиограма. Около две години преди да почине, периодично правеше хипертонични кризи. Несъмнено това сърдечно страдание често се предава по наследство. Да, на времето за мен тази диагноза беше удовлетворителна.

— На времето? — наблегна на думата Ричард.

— Мисля, че през тези три години абсолютната убеденост на онзи братовчед за някаква нередност в нейната смърт ме е тормозила постоянно. Когато дойде при мен, аз на практика го изхвърлих от кабинета си, защото обвини и мен във фалшифициране на документацията. Тогава реших, че е недоволен роднина, който ненавижда другия, заел мястото му в завещанието. Но Глен Никърсън е добър човек. Треньор е в гимназията на Паркуудс. Сега децата ми ходят там. Умират за него. Семеен човек, много деен в църквата и в кметството, безспорно не от оня тип хора, способни да се побъркат, че са обезнаследени. Освен това той със сигурност е знаел, че Уинифред ще остави имота си на своя съпруг. Тя беше луда по Хайли. Защо, така и не разбрах. Той е една студена риба и нищо повече.

— Доколкото разбирам, ти не го харесваш.

Алън Лъвийн довърши питието си.

— Да, не го харесвам, при това никак. Хвърли ли поглед на статията за него в „Нюзмейкър“? Излезе точно днес. Изкарва го полубожество. Сега ще бъде още по-непоносим, предполагам. Но трябва да призная — той е превъзходен лекар.