Мери Кларк - Престъпен експеримент

И той посочи към кафявата папка на бюрото си. Отгоре имаше етикет: ЛУИС, ВАНДЖИ. Съвсем безлично, помисли си Кейти, просто нещо, което напомняше, че точно преди една седмица Ванджи беше лежала в помещението за прегледи, съседно на този кабинет, за да й бъде премерено кръвното налягане и да бъдат чути тоновете на бебето.

— Какво беше физическото и емоционалното състояние на госпожа Луис?

— Нека първо характеризирам физическото й състояние. Беше тревожно, разбира се. Имаше опасност от токсична бременност, която аз следях изключително внимателно. Но, виждате ли, всеки допълнителен ден износване на плода увеличаваше шансовете му за оцеляване.

— Съществуваше ли възможност да износи бебето до определения термин?

— Изключено. Всъщност миналия четвъртък аз предупредих госпожа Луис, че е много възможно в рамките на следващите две седмици да ни се наложи да я вземем в болница и да предизвикаме преждевременно раждане.

— Тя как реагира на това?

Той се намръщи.

— Очаквах госпожа Луис да се тревожи за живота на детето. Но истината е, че колкото повече приближаваше самото раждане, то я изпълваше с нарастващ ужас. Поне аз бях с това усещане. Даже ми е минавало през ума, че е като малко момиченце, което иска да си играе на семейство, но би се ужасило, ако куклата му се превърне в истинско бебе.

— Разбирам — каза Кейти, като драскаше замислено в бележника си. — И все пак Ванджи проявяваше ли признаци на явна депресия?

Доктор Хайли поклати глава.

— Не съм констатирал такива. Мисля, че на този въпрос най-добре ще ви отговори доктор Фукито. Той я видя в понеделник вечерта и е много по-компетентен в разпознаването на симптомите на депресия, дори и когато не са ясно изразени. Моето общо впечатление е, че тя бе започнала да се поддава на непрестанно нарастващ ужас от раждането.

— Един последен въпрос — продължи Кейти. — Кабинетът ви е точно до този на доктор Фукито. В някакъв момент в понеделник вие видяхте ли госпожа Луис?

— Не.

— Благодаря ви, докторе. Бяхте много отзивчив. — Тя пусна бележника обратно в чантата си. — Сега е ваш ред да задавате въпроси.

— Те не са много. Снощи ми отговорихте на повечето от тях. Когато приключите разговора с доктор Фукито, моля, идете в стая 101 в другото крило на болницата. Там ще ви бъде направено кръвопреливане. После изчакайте около половин час, преди да седнете отново зад волана.

— Мислех, че това се отнася за хора, които дават кръв — каза Кейти.

— Просто за по-голяма сигурност, че няма да се получи някаква реакция. Освен това… — Той бръкна в дълбокото странично чекмедже на бюрото си. Вътре Кейти зърна малки шишенца в безупречен ред. Докторът избра едно, в което имаше десетина хапчета. — Тази вечер вземете първото — каза той. — Утре продължете с едно хапче на четири часа, в петък също. Тези в шишенцето точно ще ви стигнат. Трябва да подчертая, че е много важно да не ги забравите. Както знаете, ако проблемът ви не се разреши с тази операция, ще се наложи да обсъдим по-радикални хирургически мерки.

— Ще вземам хапчетата, докторе — каза Кейти.

— Добре. Ще постъпите тук в петък към шест часа вечерта.

Кейти кимна.

— Хубаво. Точно по това време ще правя късната си визитация и ще мина да ви видя. Не се притеснявате, надявам се?

Още при първата им среща тя бе споделила страха си от болници и сега отвърна:

— Не, не особено.

Той я изпрати до вратата на кабинета си и каза тихо:

— В такъв случай до петък, госпожо Де Мейо.

Хората от следователския екип на Фил Кънингам и Чарли Нюджънт се върнаха в прокуратурата към четири часа, обхванати от напрегнатата възбуда на хрътки, подгонили плячката си. Втурнаха се в кабинета на Скот Майерсън и незабавно изложиха пред него онова, което бяха установили.

— Съпругът е лъжец — заяви рязко Фил. — Трябвало е да се върне вчера сутринта, но в един от двигателите на самолета се появила повреда. Кацнали в Чикаго, за да оставят пътниците, и след това направили празен курс обратно до Ню Йорк. Тъй че си е пристигнал още в понеделник вечерта.

— В понеделник вечерта? — възкликна Скот.

— Да. И си е взел стая в „Холидей Ин“ на Западна петдесет и седма улица.

— Откъде разбрахте?

— Взехме списък на екипажа от последния му полет и разговаряхме с всеки поотделно. Старши стюардът живее в Ню Йорк. Луис го закарал до Манхатън и после двамата вечеряли заедно. Луис му сервирал някаква измислица, че жена му била заминала и той решил да остане в града за някакво представление.