Мери Кларк - Престъпен експеримент

Вчера, след като отиде в прокуратурата, й се обади Моли.

— Кейти, видях, че не искаш да говорим пред Ричард, но не смяташ ли, че ще е по-добре да отложиш влизането в болница за следващия месец? Преживя доста голям стрес.

Тя беше категорична.

— Изключено. Искам да приключа с това. А и съвсем не бих се учудила, Моли, ако състоянието ми е допринесло за катастрофата. В понеделник на няколко пъти ми се зави свят.

Моли се натъжи.

— Защо не ми каза?

— О, хайде, стига! — възкликна Кейти. — И двете мразим хленченето. Ако действително има нещо сериозно, кълна се, че ще се разкрещя за теб.

— Надявам се — отвърна Моли. — Дано наистина да приключиш с това. — После попита: — Смяташ ли да кажеш на Ричард?

Кейти се помъчи да потисне раздразнението си.

— Не. Освен това няма да кажа нито на асансьорния оператор, нито на регулировчика, нито възнамерявам да се обадя на телефона на доверието. Ще знаете само вие двамата с Бил. Толкова. Ясно ли е?

— Добре. И не се прави на много умна — каза Моли и затвори решително, а тонът й беше смесица от любов и властност — предупредителният сигнал, който тя използваше, когато някое от децата почнеше да прекалява.

Аз не съм ти дете, Моли, помисли си Кейти. Обичам те, но не съм ти дете. Докато си пиеше кафето обаче, тя се запита дали не разчита прекалено много на Моли и Бил, дали не търси у тях емоционална подкрепа. Не се ли носеше устремно надолу, вкопчена в тях, встрани от буйния поток на живота?

О, Джон! Тя инстинктивно хвърли поглед към снимката му. Тази сутрин беше наистина това — просто една снимка. Красив, сериозен мъж с нежни, проницателни очи. Веднъж, през първата година след неговата смърт, тя грабна тази фотография, изгледа я втренчено и после я блъсна в масата, ридаейки: „Как можа да ме изоставиш?“

На следващата сутрин, вече овладяна и засрамена, взе решение никога да не пие по три чаши вино, когато се чувства потисната. След като оправи снимката, намери дълбока резка в гладката повърхност на масата, явно направена от сребърната рамка. Опита се да обясни на фотографията: „Не е просто от самосъжаление, съдия Де Мейо. Яд ме е заради теб самия. Исках да живееш още поне четиридесет години. Ти знаеше как да се наслаждаваш на живота, как да направиш от него нещо стойностно.“

Но кой може да знае какво мисли Господ? Или кой може да бъде негов съветник? Онзи ден тези думи от Библията проблеснаха в съзнанието й.

Сега си помисли, че е добре да не ги забравя.

Съблече резедавата си нощница, отиде в банята и пусна душа. Ефирната материя се беше разпростряла върху стола до тоалетката. В колежа тя предпочиташе раирани раздърпани пижами. Но Джон й беше купил изящни нощници и пеньоари от Италия. Все още й се струваше подходящо да ги носи в тази къща, в неговата спалня.

Може би Ричард беше прав. Може би тя продължаваше да се взира в смъртта. Джон първи би я порицал за това.

Горещият душ й помогна да си оправи настроението. Имаше насрочено предварително заседание за девет, една присъда за десет и две нови дела, които трябваше да подготви за съда следващата седмица. Вече е сряда, помисли си тя с отчаяние. По-добре да се раздвижа.

Облече се бързо, избирайки кафява пола от мек вълнен плат и нова тюркоазена копринена риза с дълги ръкави, които закриваха превръзката на ръката й.

Колата, която й бяха дали от сервиза, пристигна точно когато допиваше второто си кафе. Тя върна шофьора обратно в гаража, подсвирна изненадано, когато забеляза доста сериозно засегнатата предница на собствената си кола, благодари на Бога, че не беше пострадала тежко, и потегли към прокуратурата.

Нощта в областта явно бе преизпълнена със събития. Едно четиринадесетгодишно момиче беше изнасилено. Хората коментираха тежка катастрофа след употреба на алкохол, в която бяха загинали четирима души. Местен полицейски шеф се беше обадил по телефона с молба прокурорът да му помогне за организирането на очна ставка, в която жертвата трябваше да огледа заподозрените, задържани след въоръжен грабеж. Скот точно излизаше от кабинета си.

— Прекрасна нощ — отбеляза Кейти.

Той кимна.

— Копеле… онзи кретен, който се блъснал в колата с четирите деца, беше толкова поркан, че не можеше да стои на краката си. И четирите деца са мъртви. Гимназисти от горния курс в „Паскал Хилс“. Отивали на съвещание на атестационната комисия. Първоначално мислех да пратя Рета на разговор с лекарите от болницата „Уестлейк“, но тя пое случая с изнасилването. Особено ме интересува психиатъра, когото Ванджи е посещавала. Бих искал да чуя мнението му за психическото й състояние. Мога да пратя Чарли или Фил, но смятам, че една жена ще привлече по-малко внимание, ще може да пообиколи и да разбере дали госпожа Луис не е поговорила с някоя от сестрите, дали не се е сприятелила с други пациентки. Но ще трябва да остане за утре. Рета е работила цяла нощ и сега обикаля с колата заедно с изнасиленото момиче, за да види дали то няма да разпознае някъде нападателя си.