Мери Кларк - Престъпен експеримент

— Ужасно съжалявам.

Крис кимна сковано. Струваше му се, че като при белене на лук, пласт по пласт, смисълът на този ден прониква в съзнанието му. Ванджи беше мъртва. Възможно ли беше тяхната разправия да я е тласнала към самоубийство? Не можеше да го повярва и въпреки това се чувстваше самотен, изплашен и завладян от чувство за вина. Позволи на Бил да го убеди да отиде у тях на вечеря. Трябваше да се махне от къщата… там не можеше да мисли ясно. Моли и Бил бяха добри хора.

Можеше ли да им се довери за онова, което знаеше? Можеше ли изобщо да се довери някому? Пресегна се сковано за якето си и последва Бил надолу по улицата.

Бил му наля един голям скоч. Крис отпи няколко едри глътки. Когато чашата бе наполовина празна, той си наложи да намали темпото. Уискито изгаряше гърлото и гърдите му и уталожваше напрежението. Успокой се, повтаряше си мислено той, успокой се и бъди внимателен.

Децата на семейство Кенеди дойдоха в кабинета да кажат лека нощ. Възпитани деца, всички до едно. И хубави. Най-голямото момче, Били, приличаше на баща си. Дженифър беше тъмнокоса красавица. По-малките момиченца Дина и Мойра бяха руси като Моли. Близнаците. Крис почти се усмихна. Близнаците бяха като две капки вода. Крис винаги бе искал деца. Сега нероденото му бебе умря с Ванджи. Друга вина. Бе приел с неприязън бременността й. Неговото дете, той не го желаеше, нито за секунда. И Ванджи го знаеше. Какво, кой я беше тласнал към самоубийство? Кой? Ето това беше въпросът.

Защото предишната нощ Ванджи не е била сама. Щеше да създаде невероятни проблеми, ако поискаше да започнат разследване. И докъде щеше да доведе всичко това? До Джоун. Другата жена… И до него.

Миналата нощ администраторът го беше видял да напуска мотела. Беше си тръгнал за вкъщи, искаше да си изяснят отношенията с Ванджи. Дори беше нахвърлил някои цифри, които възнамеряваше да обсъдят. Тя можеше да задържи къщата. Той щеше да й плаща по двадесет хиляди на година, поне докато детето навърши осемнадесет. Заради нея щеше да си направи голяма застраховка живот. Щеше да плаща за образованието на детето. Тя можеше да продължи да ходи при онзи японски психиатър, за когото говореше с такъв ентусиазъм. Само ме остави да си тръгна, Ванджи, моля те, не ми пречи да си отида. Повече не мога да живея с теб. Това унищожава и двама ни…

Вече беше при къщата. Пристигна някъде около полунощ. Влезе с колата и в мига, когато вратата на гаража се отвори, усети, че нещо не е наред. Защото за малко щеше да се блъсне в линкълна. Тя беше паркирала на неговото място. Не, някой друг беше паркирал колата й на неговото място. Нямаше начин Ванджи да се опита да вкара тази широка кола между колоните и дясната стена. Гаражът беше доста голям. Едната страна можеше да събере две коли. И именно нея винаги използваше Ванджи. При това се нуждаеше от всеки сантиметър. Беше лош шофьор, а и периферното й зрение вероятно не го биваше особено. Тя просто не можеше да преценява разстоянието. Крис винаги паркираше своя корвет на по-тясната страна. Но предишната вечер линкълнът беше безупречно паркиран именно там.

Тогава той влезе и видя, че къщата е празна. Чантата на Ванджи беше на шезлонга в тяхната стая. Той беше озадачен, но не и разтревожен. Очевидно беше излязла с някого за през нощта. Даже щеше да бъде доволен, ако си имаше приятелка, с която може да споделя. Винаги се беше опитвал да я накара да общува повече. А се оказа, че Ванджи може да бъде потайна. Запита се дали си е забравила чантата. Тя беше доста разсеяна. А може и да си е взела друга, с вещи за пренощуване, и да не е искала да носи още една.

Къщата го потискаше. Той реши да се върне в мотела. Не беше казал на Джоун, че ще се прибере. Избягваше да й говори за Ванджи. Всяко споменаване на името й за Джоун беше дразнител, който непрекъснато й напомняше за собственото й положение, както тя го виждаше, на натрапник. Ако беше казал на Джоун, че двамата с Ванджи се бяха карали и че Ванджи явно е била толкова разстроена, че е предпочела да отиде у някого, вместо да стои сама, Джоун щеше искрено да се измъчва.

А тази сутрин той беше намерил Ванджи мъртва. Някой беше прибрал в гаража нейния линкълн преди полунощ. Някой я беше докарал у дома след полунощ. И тези обувки. Беше ги носила един-единствен път и тогава през целия ден се оплакваше колко са неудобни. Беше около Коледа и той я заведе в Ню Йорк, опитвайки се да й достави малко радост. Радост ли? Боже, какъв нещастен ден! Пиесата не й хареса. В ресторанта не сервираха телешко в пикантен сос, а тя се беше настроила да яде именно това. И през цялото време се оплакваше как дясната обувка се впивала в глезена й.