Мери Кларк - Престъпен експеримент

Запозна се с Кейти де Мейо, сестрата на Моли, в прокуратурата и веднага изпита силно влечение към младата амбициозна адвокатка. Тя беше едно връщане в миналото, когато испанците бяха завзели Ирландия и бяха оставили там потомци с маслинена кожа и тъмна коса, като контраст на ясносините келтски очи. Но когато й предложи връзка, Кейти деликатно го обезкуражи и той философски освободи съзнанието си от мисълта за нея. Имаше достатъчно привлекателни млади дами, които искрено се наслаждаваха на компанията му.

Но като слушаше Бил, Моли и техните деца да говорят за Кейти, за това колко забавна може да бъде и колко потисната е след смъртта на съпруга си, интересът му към нея се разпали отново. През последните два-три месеца няколко пъти бе канен на празненства у Бил и Моли и за свое нещастие бе установил, че Кейти де Мейо го е заинтригувала много по-силно, отколкото му се искаше.

Ричард сви рамене. Сега беше тук по работа. Една тридесетгодишна жена бе извършила самоубийство. Беше негово задължение да потърси някакви медицински симптоми, които да наведат на мисълта, че не тя е причината за собствената си смърт. По-късно през деня щеше да направи аутопсия на трупа. Стисна зъби при мисълта за зародиша в утробата на мъртвата. Беше го лишила от шанс за живот. Нима това може да бъде майчина любов? Искрено и осезаемо той вече изпитваше неприязън към починалата Ванджи Луис.

Един млад полицай от Чейпин Ривър го пусна в къщата. Всекидневната беше вляво от фоайето. Някакъв мъж в униформа на капитан от въздушните линии седеше на дивана прегърбен, приведен напред и конвулсивно стискаше и отпускаше ръце. Беше доста по-блед от ред мъртъвци, с които Ричард се бе сблъсквал, и трепереше неудържимо. Ричард изпита към него мимолетен порив на съчувствие. Съпругът. Какъв брутален удар да се прибереш вкъщи и да установиш, че жена ти е извършила самоубийство. Реши, че по-късно трябва да си поговори с него.

— Накъде? — попита той полицая.

— Тук, отзад — другият кимна към задната част на къщата. — Кухнята се пада точно отпред, спалните са вдясно. Тя е в голямата.

Ричард вървеше бързо и пътьом попиваше усещането, което му внушаваше къщата. Скъпо обзавеждане, но без любов, без тръпка и дори без всякакъв интерес. Бързият поглед из всекидневната му разкри типичния, лишен от всякакво въображение вътрешен дизайн, който можеше да се види в толкова много магазини за обзавеждане по главната улица на провинциалните градчета. Ричард имаше изтънчено чувство за цвят. Лично той смяташе, че това в значителна степен му помага в работата. Но несъвместимите тонове се сблъскваха в съзнанието му като изсвирени фалшиви ноти.

Чарли Нюджънт, детективът, оглавяващ местния отряд за разследване на убийства, беше в кухнята. Двамата мъже си кимнаха кратко.

— Как изглежда? — попита Ричард.

— Първо я виж и после ще говорим.

В смъртта си Ванджи Луис не представляваше приятна гледка. Сега дългите руси коси изглеждаха кално пепеляви; лицето й беше сгърчено, ръцете и краката — вкочанени от настъпилата смърт, бяха като изпънати на тел. Палтото й беше закопчано и поради напредналата бременност щръкнало над коленете. Подметките на обувките почти се скриваха от дългия сукман на цветя.

Ричард повдигна сукмана. Краката й, явно отекли, изпъваха чорапогащника. Ръбовете на дясната обувка се бяха впили в плътта.

Той вещо повдигна едната ръка, задържа я за момент и после я пусна. Огледа внимателно кожата около устата, обезцветена на места там, където отровата беше причинила изгаряния.

Чарли беше застанал до него.

— Кога, според теб, е настъпила смъртта?

— Вероятно преди дванадесет до петнадесет часа. Доста е вдървена.

Гласът на Ричард звучеше безпристрастно, но чувството му за хармония бе нарушено. С палто. И обувки. Дали току-що се е прибрала, или е възнамерявала да излиза? Какво я бе накарало така внезапно да посегне на живота си? Чашата беше до нея на леглото. Той се наведе и я помириса. Типичният горчив дъх на бадеми, по който безпогрешно можеше да се разпознае цианкалият, го блъсна в ноздрите. Невероятно колко много самоубийци бяха прибегнали до цианкалий след онова култово масово самоубийство в Гвиана. Той се изправи.

— Оставила ли е някаква бележка?

Чарли поклати глава. Ричард си помисли, че той работи точно това, което му подхожда най-много. Винаги изглеждаше опечален; клепачите скръбно закриваха очите му. Май че имаше проблем с пърхота.