Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

— Николай!

Още един изстрел. Войникът скочи от земята, стреляйки по посока на дървото, и изтича през снега.

Обзе го смразяващо предчувствие. Не чуваше и не чувстваше нищо, докато не осъзна, че лицето му беше студено.

Премиерът на Съветска Русия постави ръцете си върху дългата маса под прозореца, който гледаше към Кремъл. Той се наведе и разгледа снимките, плътта на огромното му селско лице беше отпусната от изтощение, очите му бяха изпълнени с яд и гледаха шокирано.

— Ужасно — прошепна той. — Ужасно е, че тези мъже умряха по такъв начин. Поне Юриевич да беше оцелял — а то… и какъв край.

В стаята имаше още двама мъже и една жена, които седяха около друга маса, с неподвижни лица гледаха премиера. Пред всеки от тях имаше кафява папка и беше явно, че всеки беше загрижен заседанието да продължи. Но никой не си позволяваше да прекъсне мислите на премиера; злият му нрав можеше лесно да бъде предизвикан от подобни прояви на нетърпение. Той беше човек, чийто мозък работеше по-бързо от тези на останалите в стаята, но въпреки това решенията вземаше бавно, поради сложността на проблемите. Той успяваше да оцелее в един свят, в който само най-бързите и най-хитрите оцеляват.

Страхът беше оръжието, което той изключително умело използваше.

Изправи се, избутвайки настрани с отвращение снимките и закрачи към заседателната маса.

— Всички ядрени установки са в готовност, а подводниците ни приближават стрелковите позиции — каза той. — Искам тази информация да бъде предадена до всички посолства. Използвайте кодовете, които Вашингтон успя да разгадае.

Единият от мъжете на масата се наклони напред. Той беше дипломат по-стар от премиера, очевидно беше дългосрочен сътрудник и това му позволяваше да говори по-свободно от другите двама.

— Поемате риск. Който не съм сигурен, че е оправдан. Не сме сигурни за реакцията им. Американският посланик явно беше силно шокиран. Познавам го; не лъжеше.

— Тогава не е бил информиран — намеси се отсечено вторият мъж. — Що се отнася до ВКР, ние сме сигурни. Куршумите и гилзите бяха идентифицирани: седеммилиметрови — с резба за придаване на въртеливо движение. Бяха маркирани, няма как да сгрешим. Били са изстреляни от „Браунинг Магнум“. Какво повече ви трябва?

— Доста повече от това. Не е толкова трудно да се снабдиш с такова оръжие и се съмнявам, че американски убиец би оставил визитната си картичка.

— Би могъл, ако това е оръжието, с което най-често е боравил. Имаме подобен модел.

Мъжът от ВКР се обърна към жената на средна възраст, чието лице сякаш бе изсечено от гранит.

— Ще можете ли да обясните, другарю директор.

Жената отвори своята папка и прегледа най-горния лист, преди да започне да говори. Тя обърна на следващата страница и заговори на премиера, като погледът й отбягваше дипломата.

— Както знаете, имало е двама убийци, вероятно и двамата — мъже. Единият трябва да е бил изключително точен в координацията си и в стрелбата, а другият без съмнение е притежавал същите качества, но освен това е бил и експерт в областта на електронните подслушвателни средства. Има оставени следи — миниатюрни кабелчета и отпечатъци, насочващи ни към местата, където се е намирала апаратурата — това ни кара да вярваме, че разговорите в дачата са били подслушвани.

— Вие описвате експерти на ЦРУ, другарко — прекъсна я премиерът.

— Или на Консултативния оперативен отдел — отговори жената. — Важно е това да се има предвид.

— О, разбира се — съгласи се премиерът. — Малката банда от парламентьори на Държавния департамент.

— А защо не китайските Тао-пан? — предположи дипломатът съвсем искрено. — Те са едни от най-ефективните убийци в света. Китайците имаха повече основание от всеки друг да се страхуват от Юриевич.

— Страхът им просто ги вади от строя — оспори мъжът от ВКР. — Ако някой от тях бъдеше заловен дори след като е взел цианид, Пекин щеше да е наясно, че…

— Върнете се на модела, който сте разработили — прекъсна ги премиерът.

Жената продължи.

— Прекарахме всичко през компютрите на КГБ, като се ориентирахме към американските разузнавачи, за които знаехме, че са прониквали в Русия, които говорят езика перфектно и за които се знае, че са убийци. Достигнахме до четири имена. Трима от ЦРУ и един от Консултативния оперативен отдел на Държавния департамент.

Тя подаде страницата на мъжа от ВКР, който на свой ред се изправи и я подаде на премиера.

Той погледна имената.