Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

„Скофийлд, Брендън Алън. Държавен департамент. Консултативен оперативен отдел. Известно е, че е извършил атентати в Прага, Атина, Париж, Мюнхен. Предполага се, че е работил и в Москва. Участвал в над двайсет операции.

Рандолф, Дейвид. Централно разузнавателно управление. Работи под прикритие като мениджър по трафика на вноса в западноберлинския клон на «Дайнамакс корпорейшън». Всякакви видове саботаж. Известно е, че е действал при хидроелектричните експлозии в Казан и Тигил.

Залцман, Джордж Робърт. Централно разузнавателно управление. Действал е като мним куриер и убиец във Виентян под прикритието на AID в продължение на шест години. Експерт по Ориента. Понастоящем — от пет седмици насам — в секторите на Ташкент. Прикритие — австралийски емигрант, мениджър по продажбите: «Пърт Рейдър корпорейшън».

Бегстрьом, Едуард. Централно разузнавателно управление…“

— Извинете ме — прекъсна мъжът от ВКР четенето. — Сътрудникът ми имаше предвид, че имената са подредени по степен на приоритет. По наше мнение засадата и убийството на Димитри Юриевич носят почерка на първия човек в този списък.

— Този Скофийлд?

— Да, другарю генерален секретар. Изчезнал е преди месец в Марсилия. Нанесъл е повече щети, извършил е повече операции от който и да е друг агент на Съединените щати от войната насам.

— Наистина ли?

— Да, другарю генерален секретар. — Мъжът от ВКР спря. След това продължи колебливо, като че ли не искаше да говори, но знаеше, че трябва. — Жена му е била убита преди десет години. В Източен Берлин. Оттогава той просто е маниак.

— Източен Берлин?

— Било е засада. КГБ.

Телефонът на бюрото на премиера иззвъня; той бързо прекоси стаята и вдигна слушалката.

Беше президентът на Съединените щати. Преводачите бяха на линия; започнаха да работят.

— Съжаляваме за смъртта, за ужасното убийство на този велик учен, господин премиер. Също както и за ужаса, сполетял приятелите му.

— Благодаря за думите ви, господин президент, но както знаете, тези убийства са предварително организирани. Благодарен съм за съчувствието ви, но не мога да не се изненадам, ако вие не се чувствате някак успокоен от това, че Съветският съюз загуби своя най-добър ядрен физик.

— Не съм, сър. Неговият блясък преминаваше границите и различията между нас. Той принадлежеше на всички народи.

— Да, но той избра да бъде част само от един народ, нали? Искрено ви заявявам, моята тревога не минава през границите на нашите различия. Дори ме кара да се сетя за нашите врагове.

— В такъв случай, простете ми, господин премиер, но вие търсите фантоми.

— Може би вече ги открихме, господин президент. Имаме доказателства, които изключително ме безпокоят. Толкова много, че имам…

— Простете ми още веднъж — прекъсна го президентът на Съединените щати. — Вашите доказателства са точно причината да ви се обадя, въпреки обяснимото ми нежелание да го направя. КГБ направи голяма грешка. Четири грешки, ако трябва да съм по-точен.

— Четири?

— Да, господин премиер. Става въпрос за имената Скофийлд, Рандолф, Залцман и Бергстрьом. Никой от тях не е замесен, господин премиер.

— Озадачавате ме, господин президент.

— Не повече, отколкото вие ме озадачихте миналата седмица. Има малко тайни в наше време, спомняте ли си?

— Думите не струват нищо. Доказателствата са силни.

— Това имам предвид и аз. Но нека поясня. Двама от тримата сътрудници на Централното разузнаване вече не са действащи. Рандолф и Бергстрьом понастоящем са зад бюрата си във Вашингтон. Господин Залцман е хоспитализиран в Ташкент; диагнозата му е рак. — Президентът направи пауза.

— Но остава, едно име, нали? — каза премиерът. — Вашият човек от небезизвестния Консултативен отдел. Толкова признат в дипломатическите кръгове, но въпреки това неприятен за нас.

— Това е най-болезненият аспект на разясненията ми. Просто е невъзможно господин Скофийлд да е бил замесен. Има по-малко шансове той да е замесен отколкото останалите, наистина. Казвам ви това, защото вече няма значение.

— Думите струват толкова малко.

— Трябва да продължа. През последните няколко години ние имахме пълно досие на доктор Юриевич, като почти ежедневно го допълвахме с информация, със сигурност, всеки месец. В някои отношения беше дошло вече време да се доберем до Димитри Юриевич с някои добри предложения.

— Какво!

— Да, господин премиер. Недостатъци човешки. Двамата мъже, които са били на посещение в дачата, работеха за нас. Контролираше ги Скофийлд. Това беше неговата операция.