Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

Звукът беше разбиващ, една експлозия, която проехтя из малкия провинциален хан, въпреки това никой не се притича, за да види какво се бе случило. Вместо това, човекът с „Лупо“ стоеше в очертанията на вратата и тихо говореше на диалектаоолтрамонтан, като че ли изричаше някакво заклинание.

— Пер ностро сирколо — беше казал той и после беше побягнал навън.

Това не означаваше нищо, въпреки че още тогава Василий знаеше, че това означава всичко. Думите бяха изречени като клетва след отнемането на нечий живот… За нашия кръг.

Талеников събра нещата си и напусна хана. Той се беше отправил към тесния мръсен път, който водеше нагоре над Порто Вечио, и се настани в храсталака, на шест-седем метра под неговия край. Няколко стотици ярда по-надолу беше видял пламъчето на нечия цигара. Пътят се охраняваше; той беше изчакал. Трябваше да направи така.

Ако идваше Скофийлд, щеше да поеме по този път. Беше на зазоряване, на четвъртия ден. Американецът беше казал, че ако Корсика е всичко, което му остава, щеше да бъде там след три или четири дни.

До три часа на следния следобед нямаше и следа от него и един час по-късно Василий знаеше, че не може да чака повече. Надолу по пътя забързани се бяха отправили няколко мъже, които отиваха към малкия курорт. Мисията им беше ясна: досадникът беше успял да се измъкне. Трябваше да бъде намерен и убит.

Бяха организирани потери, които тършуваха из горите; двама корсиканци сечаха високата трева с планински мачете, бяха минали на десет метра от него. Скоро патрулите щяха да станат по-концентрирани, претърсването — по-старателно. Той не можеше да чака Скофийлд; нямаше гаранция, че Беоулф Агейт бе успял да избяга от мрежата, която му бяха устроили в собствената му страна, още по-малко се очакваше той да се добере до Корсика.

Василий прекара времето до залез, замисляйки своята собствена клопка за тези, които се опитваха да го вкарат в капана. Също като блатна лисица следите му се появяваха на едно място в един момент, а самият той беше на съвсем друго място. Изпочупените стръкове и утъпканата трева доказваше, че беше заграден в едно тясно блатисто пространство, изправен пред стена, която не можеше да бъде изкачена, и когато мъжете го обградиха, фигурата му можеше да бъде видяна да тича из полето една миля на запад. Появяваше се като светлоотразителна жилетка едновременно на няколко места.

Когато мракът се спусна, Талеников започна да изпълнява стратегията, която го доведе до мястото, в което се намираше в момента, скрит между няколкото дървета под билото на високия хълм, чакайки човека с фенерчето да приближи. Планът беше прост — щеше да го изпълни на три етапа, всяка фаза логически обвързана с предишната. На първо място беше разделянето на преследвачите, откъсването на по-големия брой на атакуващите възможно най-далеч; следваше откриването на тези, които бяха изостанали по-назад и откъсването им далеч зад множеството; и накрая, разделянето на тези, които бяха останали като най-малка група и залавянето на един от тях. Третата фаза трябваше да бъде завършена след запалването на огньовете на миля и половина долу на изток.

Той се отправи към горичката, спускайки се в посока към Порто Вечио, придържайки се към дясната страна на пътя. Беше събрал няколко сухи клони и листа и беше изсипал барута на куршумите от своя „Граз“ върху шумата. След като беше запалил своя огън в гората, изчака, докато той се разрасна, а след това и чу виковете на озадачените корсиканци. После се спусна на север, пресичайки пътя, в една по-гъста и по-суха местност на гористия хълм и беше повторил действието, запалвайки още по-голяма купчина от изсъхнала шума до дънера на едно сухо орехово дърво. Огънят избухна като запалителна бомба, пламъците запълзяха нагоре по дървото, обещавайки да плъзнат из цялата гора. Още веднъж се бе отправил на север и беше запалил своя последен и най-голям огън, избирайки една топола, отдавна унищожена от насекомите. След половин час хълмовете бяха озарени от три различни места. Ловците се спускаха от единия към другия огън, като забравяха да се замислят върху това, което ставаше в името на преследването. Огън. Винаги огън.

Той пресече по диагонал, връщайки се обратно на югозапад, изкачвайки се през гората към пътя, който водеше към хана. Беше се изправил точно под прозореца, през който беше избягал миналата нощ. Беше излязъл на пътя и беше видял няколко мъже с пушки в ръце, говорейки загрижено помежду си. Последният от охраната беше объркан от хаоса по-долу, несигурен дали те трябваше да останат там, където бяха, както им беше наредено от висшестоящите, или да отидат на помощ на своите островни братя.