Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

— Въвлякох и учениците си в играта на смъртта — изрече Крупской, усмихвайки се леко. — Той помисли, че съм мъртъв. Свърши си работата и изчезна.

— Кой беше?

— Един убиец. Изпратен от корсиканците.

— Корсиканците? Какви корсиканци?

Старецът болезнено пое дълбоко дъх, посочвайки на Василий да се наведе по-близо.

— Аз ще съм мъртъв още преди да изтече този час, а има някои неща, които ти трябва да чуеш. Никой друг не може да ти ги накаже. Ти си най-добрият, който имаме, и трябва да ги знаеш. Повече от всички останали ти си способен да се изправиш срещу тях. Ти и още един, но един от всяка страна. Може би вие, може би само вие сте останали.

— За какво говориш?

— За хората на Матарезе.

— На какво?

— На Матарезе. Те знаят, че аз съм наясно какво правят, какво смятат да правят. Аз съм единственият оживял, който може да ги разобличи. Който би се осмелил да говори срещу тях. Тогава аз прекъснах контактите с тях, но нямах нито амбициите, нито куража да ги издам.

— Не те разбирам…

— Ще се опитам да ти обясня. — Крупской поспря, събираше сили. — Неотдавна един генерал на име Блекбърн беше убит в Америка.

— Да, знам. Председателят на началник-щабовете. Това не беше наша работа, Алексей.

— Знаеш ли, че ти беше единият, за които американците мислеха, че са най-вероятните убийци?

— Никой не ми е казвал. Но това е глупаво…

— Вече не ти казват много неща, нали?

— Не се минавам лесно, стари приятелю. Доста съм дал. Не знам какво повече бих могъл да дам. Може би Гразнов не е толкова далече…

— Ако изобщо те оставят да стигнеш дотам — прекъсна го Крупской.

— Мисля, че ще ме пуснат.

— Няма значение… Миналия месец ученият Юриевич беше убит по време на отпуската си в дачата в Протасово заедно с полковник Дригорин и Брунов от промишленото планиране.

— Чух за това — кимна Талеников. — Трябва да е било ужасно.

— Чете ли доклада?

— Какъв доклад?

— Този, съставен от ВКР.

— Глупаци и идиоти — не се сдържа Талеников.

— Невинаги — поправи го Крупской. — В този случай те имаха някои точни факти, точни, доколкото това може да се докаже.

— И какви са тези предполагаеми точни факти?

Дишайки тежко, Крупской преглътна и продължи.

— Седеммилиметрови гилзи, американски. Носеха белезите на „Браунинг Магнум“, клас 4.

— Брутално оръжие — каза Талеников, кимайки. — Много надеждно. Но това е последният пистолет, който някой, изпратен от Вашингтон, би употребил.

Старецът като че ли не чу нищо.

— Пистолетът, с който са убили генерал Блекбърн, е бил „Граз-Буря“.

Василий повдигна вежди.

— Много ценно оръжие, ако можеш да се сдобиеш с него. — Той спря и тихо кимна. — Аз обожавам моето.

— Точно така. Както и „Магнум“, клас 4, е обожаваното оръжие на един друг човек.

Талеников възкликна.

— О?

— Да, Василий. ВКР успя да се добере до няколко имена, като мисли, че те биха могли да са замесени в убийството на Юриевич. Най-силните съмнения падат върху един мъж, когото ти презираш: „Беоулф Агейт“.

— Брендън Скофийлд, Консултативен оперативен. Кодово име, Прага — Беоулф Агейт.

— Да.

— Той ли е бил?

— Не.

Старецът се повдигна с мъка от възглавницата.

— Не повече, отколкото ти си бил въвлечен в убийството на Блекбърн. Не разбираш ли, те знаят всичко; дори функционерите ни с доказани умения, но с уморени мозъци. Те може би имат нужда да убият някоя важна клечка. Проверяват най-висшите етажи на властта, преди да пристъпят към реализиране на своя ход.

— Кои? Кои са те?

— Хората на Матарезе. Корсиканската треска.

— Но какво означава това?

— То се разраства. Доста се е променило в новата си форма. — Старият Изтребител се отпусна на възглавницата.

— Трябва да бъдеш по-ясен, Алексей. Не разбирам нищо. Каква е тази Корсиканска треска, този… Матарезе?

Очите на Крупской бяха разширени и сега бяха втренчени в тавана. Той прошепна:

— Никой не говори; никой не се осмелява да говори. Нашият Президиум; Английският Форийн офис и Председателството на неговата МИ-6; Френската Сосиете Диабл д’Ета. И американците. О, никога не забравяй американците!… Никой не говори. А всички ги използвахме! Опетнени сме от Матарезе.

— Опетнени? Как? Какво се опитваш да кажеш? Какво, по дяволите, означава Матарезе?

Старецът обърна главата си бавно; устните му трепереха.

— Според някои всичко е започнало още в Сараево. Други се кълнат, че е още от времето на Долфус, Бернадоте… че дори Троцки е бил в техните списъци. За Сталин сме сигурни; ние сключихме договора, за да го убият.