Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

Живяха заедно няколко седмици и това бяха великолепни седмици, изпълнени с възторга и очакванията на всяка млада любов. И тогава, един ден, тя беше изпратена от другата страна през пункта Казимир. Беше важна протестна акция на Курфюрстендам. Едно дете водеше други деца, викащи думи, които едва ли разбираха, въвлечени в една идея, която не бяха готови да приемат. Незначителен ритуал. Безсмислен.

Но не и за животните от Американската окупационна армия, Клон G 2, които изпратиха други животни срещу нея.

Тялото й беше изпратено обратно с катафалка, лицето й беше наранено до неузнаваемост, беше бита, докато кожата й се беше разкъсала, кръвта й се беше превърнала в буци от сух, червен прах. И докторите потвърдиха най-лошото. Беше многократно изнасилена и се бяха гаврили с нея.

В ръката й с гвоздей беше забита бележка със следните думи: „Право в комунистическите ви задници. Точно както в нейния“.

Животни!

Американски животни, които купуваха пътя си към победата, без нито един снаряд да беше паднал върху тяхна територия, чиято мощ се измерваше с огромната им промишленост, носеща още по-огромни печалби от заграбването на чужди земи, чиито войници продаваха консервирана храна на гладните деца, за да задоволят някои други свои апетити. Във всички армии имаше животни, но американските бяха най-отблъскващите; те прокламираха този морал. Тези, които сами си правеха морала, винаги бяха най-отблъскващите.

Талеников се върна в Москва, но спомените за ужасната смърт на момичето бяха запечатани в неговото съзнание. Той се превърна в човек, съвсем различен отпреди. Според мнозина стана най-добрият, който някога е съществувал, а по неговата собствена преценка никой ле можеше да желае да постигне нещо по-добро. Беше видял врага, а той беше мръсник. Същият този враг обаче, имаше ресурси, които ничие въображение не можеше да си представи; огромно богатство, значи трябваше да бъде по-добър от врага в това, което не можеше да бъде купено с пари. Трябваше да се научи да мисли като него. И тогава щеше да може да мисли и по-добре. Василий беше разбрал това; той стана експерт по стратегиите и контрастратегиите, умът му беше извор на идеи за неочаквани клопки, раздавач на неподозирани удари — убийство посред бял ден на ъгъла на някоя оживена улица.

Убийство на Унтер ден Линден в пет часа след обяд. В часа, когато движението беше най-натоварено.

Това също го беше направил той. Беше отмъстил за убийството на момичето след години; когато като директор на оперативния отдел на КГБ в Източен Берлин беше очистил жената на един американски убиец, и то през граничния пункт. Беше унищожена чисто, професионално, безболезнено, беше далеч по-безобидна смърт от тази, която американските животни бяха натворили преди четири години.

Той одобрително беше поклатил глава, когато научи за смъртта от новините, но въпреки това не се зарадва. Знаеше какво чувства другият мъж, точно както си заслужаваше, но това не можеше да го изпълва с гордост. Защото Талеников знаеше, че мъжът няма да се спре, докато не постигне отмъщението си.

И той успя. Три години по-късно, в Прага.

Брат.

Къде ли беше омразният Скофийлд през тези дни? — чудеше се Василий. И за него бяха изминали почти двайсет и пет години. И двамата служиха добре на своите каузи, толкова можеше да бъде казано и за двамата. Но Скофийлд имаше повече късмет; във Вашингтон нещата бяха по-прости, враговете се откриваха по-лесно. Презираният Скофийлд не трябваше да се сблъсква с такива маниаци аматьори като Девета група на ВКР. И в американския Държавен департамент имаше ненормални, но упражняваният контрол беше по-строг, Василий трябваше да се съгласи с това. След няколко години, ако Скофийлд оцелееше в Европа, щеше да се пенсионира и да се оттегли в някое отдалечено място, да гледа пилета или портокали, или да се напива до забрава. Не трябваше да се тревожи за оцеляването си във Вашингтон, само в Европа.

Талеников беше длъжен да мисли и за оцеляването си в Москва.

Нещата… нещата се променят за четвърт век. И той се беше променил; тази нощ беше пореден пример, не и първият. Той прикрито провали целта на другата разузнавателна единица. Преди пет години не би постъпил така — може би дори и преди две. Щеше да обори стратезите на тази единица и напълно професионално да им се противопостави. Той беше експерт и според неговата експертна оценка операцията не само че беше погрешно изчислена, но и не беше толкова значима, колкото една друга операция, с която се пресичаше.