Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

— Какво?

— От друга страна, ти няма да направиш това. Той твърде много прилича на теб, Чарли. Никога няма да се научи. Внимавай да не ти вземе работата някой ден.

— Пиян ли си?

— Не, за съжаление. Мислех да се напия, но имам киселини в стомаха. Разбира се, ако знаех, че ще изпратят теб, щях да се пребори с това и да се натряскам. В името на добрите стари времена.

— Ако не си пиян, то сигурно си излязъл от нерви.

— Пътят беше кофти, тези колела, дето ги завъртя, не можаха да вземат завоя.

— Я спри с тия глупости.

— Каква неточна фраза, Чарли. В днешно време се казва тъпотии, въпреки че аз лично предпочитам думата простотии…

— Достатъчно! Твоите действия, или по-точно твоето бездействие, беше в разрез с основните положения на контрашпионажа.

— Хайде, сега ти престани с простотиите! — изръмжа Брей, тръгвайки застрашително към мъжа от Департамента. — Чух всичко, което исках да чуя от теб! Не съм нарушил нищо. Ти го направи! Ти и всички останали копелета там! Ти си открил дупка, през която ти е изтичало нещо, и реши да я запълниш с един труп. За да можеш да отидеш в Комитета на четирийсетте и да им се похвалиш колко ефикасен си бил!

— За какво ми говориш?

— Старецът е бил непотребен. Свързали са се с него, но не им е вършел работа.

— Какво имаш предвид, като казваш, че са се свързали с него?

— Не съм сигурен; бих искал да съм. Някъде в онова досие Четири-Нула нещо е било пропуснато. Може би съпругата му, която не е починала, а се е криела някъде. Или внуци, които никой не си е направил труда да проучи. Не знам, но има нещо. Заложници, Чарли! Затова е правил всичко. И аз бях неговият листок .

— Това пък какво означава?

— За бога, научи езика. Ти си длъжен да си експерт.

— Не ми приказвай тия глупости за езика. И без него съм експерт. Няма никакви доказателства в подкрепа на теорията ти за изнудването, обектът не е имал семейство и не се е свързвал с никого по никое време. Той е бил доброволен агент на съветското разузнаване.

— Доказателства ли? О, хайде, Чарли, ти дори по-добре го знаеш. Ако е бил достатъчно добър, за да успее да се оттегли, значи е бил достатъчно умен, за да погребе всичко, което е трябвало да бъде погребано. Предположението ми е, че проблемът е бил във времето и нещо там се е провалило. Тайната, или тайните му, са били разкрити. Бил е разкрит; и то чрез досието му. Живял е ненормално, дори и за ненормално съществуваме.

— Ние отхвърлихме този подход — каза Чарли възбудено, — бил е ексцентрик.

Скофийлд спря и се втренчи: Ние отхвърлихме… Ексцентрик?

— По дяволите, ти си знаел. Ти сигурно си можел да използваш това, да му дадеш да клъвне нещо. Но, не, ти искаш бързо решение, за да може онзи горе да види колко си добър. Можел си да го използваш, а не да го убиваш! Но не си знаел как, затова си си мълчал и си повикал палача.

— Това е абсурдно. По никакъв начин не можеш да докажеш, че някой се е свързал с него.

— Да докажа? Няма нужда да го доказвам. Аз го знам.

— И как?

— Видях го в очите му, копеле такова.

Човекът от Департамента направи пауза и заговори меко.

— Изморен си, Брей. Имаш нужда от почивка.

— С пенсия — каза Скофийлд, — или с орден?

Талеников излезе от ресторанта на студения вятър, който разпръскваше снега, вдигайки го от тротоара с такава сила, че за момент го превръщаше в мъгла, затъмняваща светлината от уличната лампа. Щеше да бъде още една мразовита нощ. Според прогнозата на Радио Москва температурата щеше да падне до минус осем градуса по Целзий.

Снегът вече беше спрял да вали тази сутрин и пистите на летище Шереметиево бяха почистени, а това беше всичко, което тревожеше Василий Талеников в момента. Полет 85 на Ер Франс за Париж беше преди десет минути. На борда му имаше един евреин, който трябваше да излети два часа по-късно с полет на Аерофлот за Атина.

Ако се беше появил на изхода за този полет, нямаше да успее да излети, защото щяха да го спрат и да го помолят да ги последва в една стая. Щеше да го поздрави един екип от Военная контра разведка и абсурдът щеше да започне.

„Беше глупаво“, мислеше си Талеников, завивайки надясно и вдигайки нагоре яката на палтото си и нахлупвайки козирката на каскета си. „Глупаво, защото ВКР нямаше да свърши нищо друго, освен да предизвика големи недоразумения. Нямаше да може да прецака никого, а още по-малко онези, които се опитваше да впечатли.“

Дисидент, който да се покае заради дисидентството си! Какви ли комедии трябва да са чели младите фанатици от ВКР? Къде ли са се дянали старите мъдреци, щом глупаците излизат с подобни схеми?