Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

Скофийлд се втренчи в стареца; в пронизващите очи, които вече не бяха изплашени. Беше виждал този поглед и преди. Брей отговори на английски.

— Добра работа свърши през последните шест години. За съжаление на нас не можа да ни направиш никаква услуга. Ти не беше толкова благодарен, колкото очаквахме да бъдеш.

Руснакът кимна.

— Американец — каза той, — чудех се. Някаква измислена конференция в Амстердам и то по проблеми, които лесно можеха да бъдат анализирани и в Хюстън. Моя милост трябваше да бъде изведен извън странната, за да бъда унищожен прикрито, а и охрана — тази закрила нямах тук. Но ти имаше всички кодове, каза верните думи. А и руският ти е безупречен, приятелю.

— Това ми е работата. А твоята каква беше?

— Ти знаеш отговора. Затова си тук…

— Искам да знам защо .

Старецът се усмихна тъжно.

— О, не. Няма да чуеш нищо повече от това, което вече знаеш. Виж, казах точно това, което имах предвид. Ще ми направиш услуга. Ти си моят листок .

— Аз съм изходът ти от какво?

— Съжалявам.

Брей вдигна пистолета; малкият му барабан лъсна на дъжда. Руснакът го погледна и задиша дълбоко. Страхът се върна в очите му, но той не трепна и не каза нито дума. Изведнъж нарочно Скофийлд опря пистолета под лявото око на мъжа, стоманата потъна в плътта му. Руснакът трепна, но остана мълчалив.

На Брей му се повдигна.

Какво значение има?

Никакво, Хари. Никакво. Не и от сега нататък.

Трябваше да бъде даден един урок…

Скофийлд свали пистолета.

— Изчезвай оттук — каза той.

— Какво?…

— Чу. Изчезвай оттук. КГБ действа на диамантената борса на Толщраат. Прикритието им е фирмата на Хасидим, Diamant Bruusteen. Разкарай се.

— Не разбирам — изхърка едва доловимо руснакът. — Това друг трик ли е?

— Майната ти! — извика Брей, треперейки сега. — Махай се оттук.

Изведнъж старецът залитна, след това сграбчи перилото, за да се задържи. Той странно се наклони назад, после се скри в дъжда, бягайки.

— Скофийлд! — Викът дойде откъм Хари. Той беше при западната страна на моста, точно на пътя на руснака. — Скофийлд, за бога!

— Пусни го да си върви! — извика Брей.

Или беше твърде закъснял, или думите му се изгубиха в шума от дъжда; не знаеше кое от двете. Той чу три приглушени, остри изстрела и с отвращение видя как старецът се хвана за главата и падна към перилата.

Хари беше професионалист. Крепейки тялото, той стреля още веднъж във врата му и като повдигна трупа, го изхвърли в канала през парапета.

Какво значение има?

Никакво. Не и от сега нататък.

Скофийлд се обърна и тръгна към източната страна на моста. Прибра пистолета в джоба си; стори му се тежък.

Чуваше бягащите стъпки да приближават в дъжда. Беше ужасно изморен и не искаше да ги чува. Още по-малко искаше да слуша пискливия глас на Хари.

— Брей, какво, по дяволите, стана там? Той за малко щеше да избяга!

— Да, но не можа — каза Скофийлд, усилвайки ход. — Благодарение на теб.

— Точно така! За бога, какво ти става?

Младежът беше отляво на Брей; погледът му попадна на ръката на Скофийлд. Той видя ръба на водонепромокаемата кутийка.

— Господи, та ти не си му я пробутал!

— Какво?

Тогава Брей разбра за какво говореше Хари. Той вдигна глава, погледна малката кръгла кутийка и я хвърли покрай младежа зад перилата.

— Какво правиш?

— Върви по дяволите — каза тихо Скофийлд.

Хари спря, а Брей продължи. След секунди Хари го настигна и сграбчи края на шлифера на Скофийлд.

— Велики боже! Ти го пусна да се измъкне!

— Разкарай си ръцете от мен.

— Не, по дяволите! Ти не можеш…

Хари беше стигнал твърде далеч. Брей измъкна дясната си ръка, хвана с пръсти палеца на младежа и го пречупи.

Хари изпищя; палецът му беше счупен.

— Върви по дяволите — повтори Скофийлд. Той продължи да върви по моста.

Тайната квартира беше близо до Розенграхт, срещата щеше да бъде на втория етаж. Всекидневната беше затоплена от огъня, който освен това служеше и за изгарянето на някои бележки, които се налагаше да бъдат водени. От Вашингтон беше долетял официален представител на Държавния департамент; искаше да разпита Скофийлд за подробностите на място, такива, каквито бяха, в случай че имаше обстоятелства, които само там можеха да бъдат събрани. Беше важно да се разбере какво се беше случило, особено с човек като Брендън Скофийлд. Той беше най-добрият, с когото разполагаха, най-хладнокръвният; той беше изключително ценен за общността на американското разузнаване, ветеран с двадесет и две години, прекарани в най-сложния вид „преговори“, които можеха да съществуват. Трябваше да се отнесат с внимание към него… по въпроса. Да не се получи като оплакване, докладвано от подчинен. Той беше специалист и нещо се беше случило.