Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

Беше дадена друга заповед. Одил Верахтен изпищя. Тя направо беше повдигната във въздуха, тялото й залитна напред, после назад под тласъка на куршумите.

Последваха други изстрели, забивайки се в земята, вдясно от Талеников, докато той се търкаляше, бягайки от мястото, където преди това беше стояла мишената. Виковете ставаха все по-силни. Мъжете приближаваха мястото, където само преди секунди беше стоял един жив член на Съвета на Матарезе — издавайки заповед, но не беше неин ред.

Василий успя да се добере до относително безопасната гора. Той се изправи и се втурна в мрака, знаейки, че скоро ще трябва да спре и да се обърне, за да убие един мъж по пътя си обратно към лимузината. В другия мрак.

Но сега продължаваше да бяга.

Възрастният музикант седеше на последната редица в самолета, стискайки протрития калъф на цигулка между коленете си. Той разсеяно благодари на стюардесата за чашата горещ чай; мислите му го бяха погълнали.

Щеше да бъде в Париж след един час, за да се срещне с корсиканското момиче и да влезе в пряка връзка със Скофийлд. Беше наложително сега да работят в синхрон; толкова бързо се случваха различни неща. Трябваше да се присъедини към Беоулф Агейт в Англия. Две имена в списъка на Гилом дьо Матарезе отпреди седемдесет години бяха открити.

Скози. Мъртъв.

Ворошин — Верахтен. Мъртъв.

Пожертван.

Преките наследници бяха на привършване, което означаваше, че те не бяха истинските наследници на корсиканския падроне. Бяха просто посланици, носещи дарове за други, далеч по-властни, далеч по-способни да разпространяват корсиканската треска.

Този свят има нужда от убийци?

За да го спасят от други убийци! — беше казала Одил Верахтен.

Загадка.

Дейвид Уейвърли, външен министър, Великобритания.

Джошуа Ейпълтън Четвърти, сенатор, Конгрес на САЩ.

Дали те също бяха само посланици на привършване? Или бяха нещо друго? Дали всеки носеше знака на издълбания син кръг на гърдите си? Имаше ли и Скози? И ако всеки имаше, или ако Скози имаше, беше ли тази неестествена бенка знак на мистичната разлика, за която Одил Верахтен си мислеше, че беше, или това също беше нещо друго? Може би символ на наближаващия край? Защото на Василий му хрумна, че където и да се появеше тази марка, смъртта идваше с нея.

Скофийлд търсеше в Англия. Същият Беоулф Агейт, за когото някой от Матарезе беше докладвал, че е убит в Рок Крий парк. Кой беше този някой и защо беше докладвал тази лъжа? Като че ли този човек — или хора — искаха Скофийлд да бъде отстранен, извън обсега на убийците на Матарезе. Но защо?

Ти спомена за пастира. Той знае! Съмняваш ли се?

Пастирът. Овчарчето.

Загадка.

Талеников постави чая върху таблата пред себе си, лакътят му лежеше на седалката до неговия спътник. Бизнесменът от Есен беше заспал, ръката му се беше пресегнала извън седалката. Василий тъкмо смяташе да я премести, когато погледът му попадна върху прегънатия вестник, поставен в скута на германеца.

Снимката гледаше право в него и той спря да диша, острите болезнени удари се върнаха в гърдите му.

Усмихващото се, внимателно лице беше на Хайнрих Касел. Заглавието над снимката, изписано с дебели букви, крещеше: „ADVOKAT MORD“

Талеников се пресегна и взе вестника, болката се усили когато прочете:

„Хайнрих Касел, един от най-известните адвокати в Есен, снощи беше намерен убит в колата пред жилището си. Властите нарекоха убийството брутално и сензационно. Касел беше намерен удушен, с многобройни рани по главата и белези по лицето и цялото тяло. Странна особеност на убийството са разкъсаните горни дрехи на жертвата, в зоната на гърдите на които е бил нарисуван тъмносин кръг. Боята е била влажна, когато тялото е намерено, малко след полунощ.“

Пер ностро сирколо!

Василий затвори очи. Той беше произнесъл смъртната присъда на Касел, заедно с името Ворошин . Тя беше изпълнена.

Скофийлд? Мъжът със сивото лице беше озадачен, името беше изречено след реакция на шок.

Брей побягна сред тълпите на лондонското метро към изхода на „Черинг Крос“. То се случи; щеше да се случи рано или късно. Нямаше шапка, която да може да прикрие едно лице, ако тренираните очи видеха това лице, и нямаше необикновено облекло, което да подведе един професионалист, след като лицето беше белязано.

Току-що го бяха забелязали, мъжът, който го идентифицира, и който без съмнение сега тичаше към най-близкия телефон — беше агент ветеран на ЦРУ, работещ в американското посолство на Гросвънър скуеър. Скофийлд го познаваше бегло; бяха обядвали един-два пъти в „Гвинеята“, бяха се засичали на две или три конференции, които неизбежно бяха свиквани, преди „Консулски операции“ да навлязат на територии, които Компанията 19 19 Така сътрудниците на ЦРУ наричат в свой кръг управлението си. — Б.пр. считаше за нейна лична собственост. Никакви близки отношения, само хладни разговори. Мъжът беше борец за запазване на традициите в ЦРУ, а Беоулф Агейт ги беше нарушавал твърде место.