Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

— Prego — прошепна младежът, устата му беше разкривена, устните му присвити, езикът му… езикът му. Зъбите му. Той отхапа, челюстта изтрака, а резултатът беше невъзвратим.

С гневно учудване Талеников видя как капсулата с течността влезе в гърлото му, парализирайки мускулите му. То се случи след секунда; малко изригване на въздух, последният дъх.

— Обади се на министерството — каза той на шокирания Миковски. — Кажи на нощния офицер, че ще ни бъдат необходими няколко часа, за да върнем материала.

— Не разбирам. Нищо!

— Те са подслушвали телефона на министерството. Този е пресрещнал мъжа с ключа. Той е щял да го остави и да изчезне, след като убие и двама ни. — Василий разкъса палтото, а после и ризата отдолу.

Беше там. Бенката, която не беше никаква бенка, отпечатаният син кръг на Матарезе.

Възрастният учен се пресегна към двата горни рафта на най-горната полица и подаде папките на Талеников. Това бяха седемнадесети и осемнадесети том, до които бяха стигнали, търсейки името Ворошин.

— Щеше да бъде много по-лесно, ако бяхме в Москва — каза Миковски, внимателно слизайки по стълбата и отправяйки се към масата. — Целият този материал е бил преписан и индексиран. Един том щеше да ни каже къде точно да търсим.

— Ще има нещо; трябва да има.

Талеников подаде една книга, а сам отвори втората. Той започна да прелиства ръчно изписаните с мастило страници, внимателно прелиствайки ги.

Дванадесет минути по-късно Янов Миковски заговори.

— Тука е.

— Какво?

— Престъпленията на княз Андрей Ворошин.

— А екзекуцията му?

— Не още. Животът му, както и животът и криминалните действия на баща му и дядо му.

— Дай да видя.

Всичко беше там, внимателно, макар и патетично записано от някоя пунктуална, точна ръка. Бащата и дядото Ворошини бяха описани като народни врагове, свързани с убийствата на слугите и наемателите си, също както и по-редките манипулации на имперските банки, предизвиквайки оставането на хиляди хора без работа и обричането на хиляди други на глад. Князът е бил изпратен в Южна Европа за получаване на своето образование, една голяма обиколка, продължила пет години, осъществена благодарение на империалистическата власт и потискането на хората.

— Къде — заговори високо Талеников.

— Какво имаш предвид? — попита ученият, четейки същата страница.

— Къде е бил изпратен ?

Миковски обърна страницата.

— Крефелд. Университетът Крефелд. Ето тук.

— Това копеле говореше немски… Значи е в Германия!

— Кое?

— Новата личност на Ворошини. Ето тук. Чети по-нататък.

Те прочетоха. Князът беше прекарал три години в Крефелд, две в университета в Дюселдорф, връщайки се често по-късно, когато беше създал близки лични връзки с германските индустриалци под имената Густаф фон Болен-Холбах, Фридрих Шоте и Вилхелм Хаберних.

— Есен — каза Василий. — След Дюселдорф е дошло ред на Есен. Било е територия, която Ворошин е познавал, говорил е и езика. Времето пасва чудесно; война в Европа, революция в Русия, светът е бил хвърлен в хаос. Военните заводи в Есен, ето на какво е станал част той.

— Круп?

— Или Верахтен. Конкурентът на Круп.

— Мислиш, че той е успял да се продаде на някой от тях?

— През задната врата и под ново име. Германската индустриална експанзия е била също толкова хаотична, колкото и войната на кайзера, директорите са се сменяли толкова често. Обстоятелствата са били идеални за Ворошин.

— Ето тук се казва за екзекуцията — прекъсна го Миковски, който беше обърнал страницата. — Описанието започва тук, от тук, горе. Страхувам се, че твоята теория започва да се срива.

Талеников се наведе напред, проследявайки думите. Записът разказваше за смъртта на княз Андрей Ворошин, жена му, двамата му сина и техните съпруги и една дъщеря в следобеда на двадесет и първи октомври хиляда деветстотин и седемнадесета година в тяхното имение в Царское село, на брега на река Славянка. Описани са кървавите подробности на последните минути от боя, Ворошини са били обкръжени в голямата си къща заедно със слугите, отхвърляйки атакуващата тълпа, стреляйки с оръжие през прозорците, хвърлящи кутии с горящ петрол от стръмните покриви — и накрая, освобождавайки слугите си и намирайки смъртта си — използвайки собствения си барут, за да се взривят заедно с голямата къща. Нищо друго, освен горящия скелет на имението не останало, останките на семейството изгорели в пламъците.