Майкъл Ридпат - Сити

„Рикардо е знаел, че е Джейми — помислих си. — Още щом му казах за Франсишко, и е разнищил нещата.“ Защото Алехо беше клиент на Джейми, който уж работеше за някакво потайно богато мексиканско семейство. В действителност обаче Алехо бе работил за Франсишко. Лусиана наистина беше посредник на Франсишко, но с Джейми, не с Рикардо. Била е наясно, че Рикардо в никакъв случай не би правил бизнес с брат й. Сега на Франсишко му се беше дръпнало лайното и чрез Алехо той разпродаваше всичко, което бе придобил от „Декер Тръст“.

И Рикардо ми го бе съобщил, за да ми даде възможност да стигна до Джейми пръв. Бях сигурен, че мога да разчитам на Рикардо да се оправи с Франсишко.

Натиснах звънеца.

Мина доста време, докато вратата се отвори. Джейми бе сменил костюма си с джинси и стара памучна риза. Облегна се на вратата.

— О, ти ли си. Мислех си, че някой може да дойде, но не предполагах, че ще си ти.

Вонеше на уиски. Очите му блестяха, но не бяха съвсем на фокус. Бях го виждал много пъти в такова състояние.

— Мога ли да вляза?

— Разбира се.

Поведе ме през коридора, а оттам във всекидневната. Свиреше музика: познах албума на Леонард Коен — не го бях слушал от завършването на университета. Това беше любимата музика на Джейми за един семестър, но след това я беше забравил.

Той рухна в едно кресло. На масичката до него имаше преполовена бутилка уиски.

— Пийни — каза Джейми.

Взех бутилката и отидох в кухнята за лед. На мивката бяха струпани купища съдове. Кейт я нямаше от десет дни. Къщата се нуждаеше отчаяно от нея.

Когато се върнах в стаята, Джейми ме загледа втренчено. Седнах срещу него. Леонард Коен монотонно се разнасяше из къщата.

— Изабел е свободна — казах.

— Добре ли е?

— Да. Като имаме предвид, че е прекарала два месеца затворена.

— Добре — каза Джейми. — Знаеш, нали?

Кимнах.

Той въздъхна и отпи яка глътка.

— Радвам се, че са се грижили за нея. Казаха ми, че ще бъдат внимателни.

— Под „те“ имаш предвид Франсишко, нали?

— Да — кимна той. — Колко знаеш?

— Знам, че Франсишко е открил в „Декер Тръст“ сметка за пране на пари. Чрез теб. Сметката се е управлявала от Алехо, който се е правел, че работи за някаква богата мексиканска фамилия, която си познавал от времето на работата ти в „Гърни Крохайм“. Правел е голям бизнес с теб. После обаче Мартин Белдекос е започнал да подозира нещо.

Джейми изсумтя.

— Шибан педал! Ако беше като хората, нямаше да имаме никакъв проблем. Но не и той. Винаги всичко да разрови. Ако беше открил и най-малката следа, веднага щеше да хукне в полицията. Нямаше да имаме никакъв шанс да хванем Рикардо или Едуардо да потулят нещата.

— А той откри ли нещо?

— Беше на косъм. След Каракас искаше да посети Алехо в Маями.

— И ти нареди да го убият.

Джейми прехапа устни.

— Не исках да го убиваме. Но Франсишко настоя. Не исках да го прави.

— А аз? Какво ще кажеш за мен? И мен ли искаше да убият?

— Не — отвърна той. — Не. — Джейми разтърси глава, без да откъсва поглед от мен. Въздъхна. — Франсишко искаше да те убием. Бях му казал колко близо си до разкриването на нещата. Когато ми спомена, че искаш да говорим за някакъв факс за Мартин Белдекос, прерових бюрото ти и го взех. Но си знаех, че накрая пак ще разнищиш всичко.

Той глътна уискито си.

— Казах на Франсишко, че убийството на Белдекос е абсолютна глупост. То изведнъж повиши страшно много рисковете. Внезапно престъплението ни не беше повече чиста технология, а се превърна в убийство. Две убийства вече ставаха повече от очевидни. Но той въпреки всичко задейства машината. Когато разбрах за случилото се с теб в Бразилия, направо побеснях. Но вече нямаше какво да направя.

Повярвах му.

— Защо организира отвличането на Изабел?

Джейми ме стрелна с поглед.

— Не Изабел се опитвахме да отвлечем, а теб.

— Мен?

— Да. Според мен това беше единственият начин да те измъкнем от играта, като останеш жив. Казах на Франсишко, че това ще да даде време да заличим следите си и да потулим нещата. А ако не те бяхме отвлекли, Франсишко вече щеше да те е убил. Знаех, че си споделил доста неща с Изабел, така че ми се стори добра идея да отвлечем и нея.

Спомних си, че бях споменавал на Джейми как съм обсъждал Франсишко Арагао с Изабел. И като си помисля как ме убеждаваше да й нямам вяра!

— Освен това Изабел беше съвършеното прикритие — продължи той. — Всичко беше направено така, че да изглежда като обикновено отвличане в Рио. И наистина свърши работа. Дори и след като успя да се измъкнеш, ти беше толкова ангажиран с преговорите, че забрави всичко останало.