Майкъл Ридпат - Сити

— Ник, аз познавам брат си. Усещам, когато крие нещо от мен, дори да не знам точно какво е. Повярвай ми, той няма връзка със станалото.

— Но нае няколко горили да ме пребият и да съсипят апартамента ми, нали?

Рикардо само вдигна рамене.

— Съжалявам. Понякога прекалено се пали.

— А ти подкупи Ръсел Чърч, за да си сигурен, че аз никога повече няма да работя в Школата за руски изследвания.

— Вярно е — кимна той. — Винаги съм бил безмилостен към хората, които са изменили на екипа. Както знаеш, бях разочарован от теб. Почувствах се така, сякаш ме беше предал.

Усетих как гневът заклокочи у мен.

— Бил съм те предал! — едва сдържах вика си. — А какво ще кажеш за Мартин Белдекос? Беше ли смъртта му следствие от прекален ентусиазъм? Или просто е резултат на нечие разочарование?

— Не, не, не беше. Мислех си, че се е оказал жертва на хотелски обир. А когато те наръгаха на плажа Ипанема, си помислих, че е просто въоръжен грабеж.

— Не беше просто въоръжен грабеж — заявих. — Разбрах го.

— Добре, сега аз също вече подозирам, че не е било — каза той. — В действителност подозирам, че ти знаеш много повече от мен за станалото. Точно затова съм тук. Кажи ми какво се случи в Бразилия.

— Познаваш Франсишко Арагао, нали?

— Разбира се, че го познавам. — Рикардо повдигна вежди. — Нали е брат на Лусиана. Има ли нещо общо с цялата работа?

— Със сигурност има. — Не бях сигурен дали Рикардо наистина няма представа за съучастието на Франсишко, но не виждах вреда да му разкажа това, което знам.

Изабел се присъедини с разказа си какво й се е случило след отвличането й.

Рикардо слушаше всяка дума, претегляше всяко късче информация и го поместваше в нужното му място. Когато свърших, не каза нищо, само се загледа напред с безизразен поглед. Мислеше.

— Е? — попитах с надеждата да предизвикам отговор.

— Какво?

— Инвестира ли Франсишко пари от наркотици в „Декер Уорд“?

Очите му отново се фокусираха.

— Не, доколкото ни е известно. Нямаме регистрирана негова инвестиция при нас. Всеки наш инвеститор ни е лично познат, най-малко на един човек от екипа, и ние не правим бизнес с хора, който имат връзки с наркотрафиканти. За мен Франсишко определено поддържа връзки с наркотрафиканти и съм положил много усилия да избягвам всякакви сделки с него. Мислех си, че съм успял.

— Но все някой в „Декер Уорд“ трябва да си е имал работа с него.

— Може и да си прав — повдигна рамене той. — Не знам. Много е тайнствено, нали? — Той направи кратка пауза. — Разбира се, ако открия, че Франсишко по някакъв начин е прал пари от наркотици през „Декер Уорд“ без мое знание, бих бил много загрижен. И със сигурност бих известил съответните институции.

Той допи рязко газираната си вода, изправи се и извади от портфейла си банкнота от десет лири за напитките.

— Трябва да се връщам на работа. Без значение дали ми вярваш, или не, Изабел, но съм много щастлив да те видя жива. И разбира се, да работиш отново за „Декер Уорд“. Винаги си добре дошла отново на работа в офиса.

Изабел стисна ръката му и си позволи една бегла усмивка.

— Не, благодаря. Мисля, че много скоро ще получиш заявлението ми за напускане.

— Това също го разбирам. — Той се наведе и я целуна по двете бузи. — Желая ти щастие. Ник, съжалявам много, че не работиш в „Декер“. Бих искал да си от моята страна.

Не можах да сдържа усмивката си, докато му стисках ръката.

— Наистина трябва да тръгвам — продължи той. — Имаме малка криза. Един от клиентите ни започна да разпродава всичките си акции. Алехо. Сигурно си го спомняш, Ник. Един от хората на Джейми. Боя се, че Джейми се е прибрал у тях в отвратително настроение. В нашия бизнес никой не е застрахован от подобен обрат. Е, това е. Довиждане.

Зашеметен го проследих с поглед, докато излизаше от бара. Внезапно проумях, че Рикардо наистина беше говорил истината.

— Ник? Ник? — като през сън дочух гласа на Изабел.

— О, Изабел, извинявай. Трябва да отскоча до едно място.

— Ник, какво има? Късно е вече.

— Ще се опитам да се върна още тази вечер, стига да мога. Ако не успея, ще се видим утре сутринта. — Целунах я и хукнах.

Таксито до Докенбуш Фарм направо ми одра кожата. Платих на шофьора, поех си дъх и застанах пред входната врата. Беше топла лятна нощ, звездите и луната осветяваха фермата. Два прозореца от първия етаж хвърляха квадрати светлина върху застланата с чакъл алея. Някъде зад мен в тъмното се обади бухал.