Хенинг Манкел - Петата жена

Угаси фенерчето и остана неподвижна в мрака.

После бързешком се отдалечи.

В понеделник сутринта, на двайсет и шести септември, малко след пет часа Курт Валандер се събуди в леглото си, в апартамента на улица „Мариягатан“ в центъра на Юстад.

Първото, което направи, щом отвори очи, бе да огледа ръцете си. Бяха почернели. Отпусна глава на възглавницата и се заслуша в есенния дъжд, който барабанеше по прозореца на спалнята. Изпълни го чувство на задоволство при спомена за екскурзията, завършила преди два дни на летище „Каструп“ в Копенхаген. Прекара цяла седмица заедно с баща си в Рим. Времето беше много топло и хвана тен. През следобедите, когато жегата бе най-голяма, се разполагаха на някоя пейка в градините на „Вила Боргезе“, така че баща му да си седи на сянка, докато Курт събличаше ризата си и зажумяваше с лице към слънцето. Това бе единственото противоречие, възникнало помежду им през цялата екскурзия — баща му не проумяваше как може да е толкова суетен, че да си губи времето в опити да придобие слънчев загар. Този незначителен сблъсък възникна сякаш единствено за да им даде отправна точка към пътуването.

Щастливото пътуване , помисли си Валандер, докато лежеше в леглото. Баща ми и аз отидохме в Рим и всичко мина като по вода. По-добре, отколкото изобщо съм могъл да си представя или да се надявам.

Погледна към часовника, който стоеше на нощната масичка. Тази сутрин трябваше да се върне на работа. Но не бързаше. Можеше да остане още малко в леглото. Протегна се към купчината вестници, които бе прелистил предната вечер. Започна да чете за резултатите от парламентарните избори. Тъй като в изборния ден беше в Рим, пусна бюлетината по пощата. Сега разбираше, че социалдемократите са спечелили малко повече от четирийсет и пет процента от гласовете. Какво всъщност означава това? Ще настъпят ли някакви промени?

Пусна вестника на пода. Мислено още веднъж се озова в Рим.

Бяха отседнали в сравнително евтин хотел, близо до площада „Кампо де Фиори“. От терасата на покрива точно над двете им стаи се откриваше красив изглед към целия град. Там пиеха сутрешното си кафе и планираха какво ще правят през деня. Между тях нито веднъж не възникнаха различия. Бащата му знаеше точно какво иска да види. Валандер понякога се безпокоеше, че той иска твърде много, няма да му стигнат силите. През цялото време търсеше признаци, че баща му е объркан или отсъстващ. Алцхаймер — болестта със странно име, витаеше около тях и двамата го осъзнаваха. Ала през цялата тази изпълнена с радост седмица баща му бе в отлично настроение. Валандер усети как в гърлото му засяда буца в мига, в който осъзна, че тяхното пътешествие вече е в миналото и от него е останал само спомен. Повече никога няма да се върнат в Рим; това ще си остане единственият път, когато той и почти осемдесетгодишният му баща отиват заедно на пътешествие.

Бе имало мигове на голяма близост помежду им. За пръв път от почти четирийсет години.

Валандер мислеше за онова, което бе разбрал, а именно че двамата си приличат — много повече, отколкото искаше да си признае. И двамата без съмнение бяха ранни птици. Когато Курт Валандер уведоми баща си, че в хотела не сервират закуска преди седем часа, той начаса възропта. Накара сина си да слезе с него до рецепцията и смесвайки сконски диалект, някои английски думи, тук-там нещо на немски и не на последно място редица несвързани италиански лексеми, даде да се разбере, че желае breakfast presto . He tardi . В никакъв случай tardi . По някаква причина неколкократно повтори passaggio a livello , докато говореше за необходимостта хотелът да сервира закуската поне един час по-рано или в противен случай ще бъдат принудени да потърсят друг хотел. Passaggio a livello , отсече баща му, а служителите на рецепцията го гледаха учудено, но с респект.

Естествено, получиха си закуската в шест часа. По-късно Валандер провери в италианския си речник, че passaggio a livello означава железопътна рампа. Реши, че баща му е объркал израза с някой друг — беше достатъчно благоразумен да не пита с кой точно.

Валандер се заслуша в дъжда. Екскурзията до Рим, макар и да продължи една-единствена кратка седмица, в спомените му беше безкрайно и зашеметяващо изживяване. Баща му бе категоричен не само за часа, в който желае сутрешното си кафе. С непоклатима увереност той направляваше сина си из града. Нямаше нищо случайно. Валандер осъзна, че баща му е планирал това пътешествие цял живот. Като поклонение, пътуване до светите места, което на Валандер му бе разрешено да сподели. Той беше само частица от пътешествието на баща си — невидим, но постоянно присъстващ слуга. В пътуването бе вложен таен замисъл, който никога не би могъл да проумее напълно. Баща му беше отишъл до Рим, за да види нещо, което сякаш вече бе преживял в душата си.