Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

– Строителите се погрижили за периодичното наводняване на това място – подхвърли на Уайът той. – А пътят навън е само през тези тръби.

Започна да разбира как са се чувствали онези седемдесет и четири британски войници. Никак не обичаше подземията. Особено онези от тях, които нямаха изход.

– Аз не пожертвах онези двама агенти – обади се Уайът.

– Никога не съм допускал подобно нещо – кимна Малоун. – Просто си проявил небрежност.

– Имахме задача и я изпълнихме.

– Какво значение има това в момента?

– Просто има.

Нещата изведнъж започнаха да се изясняват. Уайът горчиво съжаляваше за смъртта на колегите си. В онзи момент не беше изпитвал подобни чувства, но сега виждаше нещата другояче.

– Онова продължава да те измъчва, а?

– Така е.

– Трябваше да го кажеш на комисията.

– Не ми е в характера.

Да, наистина беше така.

– Какво се случи горе? – смени темата Малоун. – Общността май е изпратила хора да те ликвидират?

– По нареждане на НРА.

– Карбонел?

– Мога да ти обещая, че горчиво ще съжалява за това.

Не след дълго се добраха до място, където скалата се разделяше от два диагонално разположени тунела. Уайът насочи фенерчето към близката тръба, разположена на височината на раменете му.

– Чувам вода в другия край – подхвърли той.

– Виждаш ли нещо?

Уайът поклати глава.

– Нямам намерение да стоя тук и да чакам прилива – каза той. – По всяка вероятност тези дупки свършват в морето. Сега му е времето да разберем. После ще бъде късно.

Малоун беше на същото мнение. Уайът остави фенерчето и започна да съблича якето си. Малоун се пресегна и насочи лъча напред. И бездруго бяха стигнали до тук, нищо не им пречеше да разузнаят по-подробно.

Нещо привлече вниманието му. Още един символ, издълбан в камъка непосредствено до разклонението.

Спомни си, че и той присъстваше в посланието на Джаксън. Продължи да оглежда стените и скоро попадна на следващия символ – точно срещу първия:

Другите два се оказаха в дъното на пасажа. Разстоянието помежду им беше по-малко от три метра.

Четири от петте символа, които беше използвал Джаксън. Разположени в точно определен ред.

Забелязал интереса му, Уайът небрежно подхвърли:

– Май всички са тук.

Не беше съвсем вярно. Малоун зашляпа през водата към мястото, където се пресичаха трите тунела. Четири от символите бяха налице. Но къде бе петият? Може би някъде долу? Не, едва ли. Вдигна глава и насочи фенерчето към тавана.

– Очевидно този триъгълник маркира мястото – отбеляза със задоволство той.

От по-ниско разположените тръби бликна вода. Получи се нещо като малка леденостудена вълна, която заля пода. Малоун тръгна обратно към Уайът, прехвърляйки фенерчето от дясната в лявата си ръка. После рязко замахна. Ударът попадна в челюстта. Уайът се олюля и отстъпи назад, разплисквайки вода около себе си.

– Сега квит ли сме? – изрева Малоун.

Вместо отговор Уайът се надигна, скочи в най-близката отводнителна тръба и изчезна в мрака.

Касиопея зае позиция под сянката на дърветата на петдесетина метра от къщата. Вятърът продължаваше да свири между клоните. Във вътрешността на къщата се мяркаха неясни сенки. Екнаха нови изстрели. Тя реши да рискува и измъкна джиесема си. Дейвис вдигна още на първото позвъняване.

– Какво става там? – попита с напрегнат глас той.

– Имението е обект на нападение.

– Чуваме стрелбата. Вече се свързах с Вашингтон, но от там ме увериха, че никой не е планирал подобна операция.

– Разполагаме с добро прикритие. Стой там и се придържай към плана.

Улови се, че говори като Малоун. Май беше успял да ѝ влезе под кожата. Може би завинаги.

– Това не ми харесва – каза Дейвис.

– На мен също. Но вече съм тук.

После тя прекъсна връзката.

Уайът с мъка се придвижваше в тунела, висок по-малко от метър и приблизително толкова широк. Студената вода прииждаше с нарастваща интензивност. Краят наближаваше. Както в преносния, така и в буквалния смисъл.

Умишлено беше позволил волността на Малоун. На негово място той би постъпил по същия начин, а може би и още по-жестоко. Този човек бе прекалено самоуверен за вкуса му, но трябваше да му признае едно – никога не го беше лъгал. За разлика от някои други хора.