Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

– Други има ли? – попита той.

– Можем да проверим.

Малоун вдигна глава към дупката, от която бяха паднали. Нямаше начин да се покатерят обратно. Разстоянието беше поне десет метра, а влажните стени бяха почти отвесни и хлъзгави, без никакви издутини.

Ами тогава да проверим. Какво друго ни остава?

– След теб – подхвърли гласно той.

Хейл реши да подремне. Нямаше как да излязат в открито море при тази буря. Вече се беше разпоредил да скрият извън чертите на имението взетата под наем кола на Кейзър. Все още нямаше връзка с двамата служители, които беше изпратил в дома ѝ. Това можеше да означава само две неща – или бяха мъртви, или бяха ги заловили. Но ако бяха ги заловили, силите на реда вече щяха да са тук.

Той излезе от затвора и тръгна към електромобила. Миг по-късно се включи алармената система. Очите му се насочиха към тъмните дървета, зад които беше къщата. Светлина не се виждаше никъде. От сградата на затвора изскочи мъж и бързо зашляпа към него.

– В имението са проникнали неканени гости, капитан Хейл! – изкрещя той, опитвайки се да надвие воя на бурята.

Касиопея чу сирените, последвани от острото потракване на автоматично оръжие. Какво ставаше? Тя скочи от лодката и я завърза за близкия стълб. После извади пистолета си и хукна към брега.

Хейл се втурна обратно. Беше чул далечната стрелба – един обезпокоителен тътен в самотната крепост. Вдигна телефона във фоайето и се свърза с охраната.

– Десет души са проникнали в северния периметър на имението – докладва дежурният. – Сензорите за движение са ги засекли, а после и видеокамерите.

– Какви са? Полиция, ФБР?

– Нямаме информация. Но те са тук и си пробиват път със стрелба. Не ми приличат на полицаи. Прекъснали са електрозахранването на пристана и в главната сграда.

Хейл веднага разбра за какво става въпрос. НРА. Андреа Карбонел. Кой друг?

Нокс изгаряше от нетърпение да напусне Нова Скотия, но Карбонел и двамата ѝ спътници явно не бързаха. Затова реши да прояви търпение и седна на едно от свободните кресла.

– Откри ли онова, за което дойде? – попита Карбонел.

Нокс нямаше никакво намерение да отговаря на подобни въпроси.

– Двама от хората ми бяха убити в крепостта! А в момента твоят човек Уайът се стреля с някакъв тип на име Котън Малоун. Ти ли го изпрати?

– Малоун е тук? – вдигна вежди Карбонел. – Интересно. Той работи за Белия дом.

Нокс изведнъж разбра причините за появата на тази жена.

– Дошла си да прибереш онова, което съм намерил, а? – подхвърли той. – Изобщо не си имала намерение да предадеш ключа за шифъра на капитаните.

– Трябват ми двете липсващи страници! – отсече Карбонел.

– Май все още не включваш – въздъхна Нокс. – Общността не е твой враг, но явно правиш всичко възможно да я превърнеш в такъв.

– Твоята Общност е силно радиоактивна. В момента всички са се обединили срещу нея – ЦРУ, АНС, Белият дом Тези думи никак не му харесаха.

– Трябва да се върнем на острова – каза Карбонел.

– Не, аз си тръгвам.

– Никъде няма да ходиш.

Какво ли означаваше това?

– Докато ние с теб си приказваме, любимата ти Общност е обект на масирано нападение.

– По твоя заповед?

Тя кимна.

– Стигнах до решението да освободя Стефани Нел. Какво значение има, че в хода на този процес Хейл или някой от капитаните могат да бъдат убити? Би било добре за всички ни, нали?

Рамото ѝ леко помръдна. В ръката ѝ се появи пистолет.

– Стигаме и до втората причина, която ме доведе тук Разнесе се тихо пропукване. Нещо прониза гърдите му.

Усети остра болка. Секунда по-късно светът се превърна в мрак.

Нова Скотия

В съзнанието на Малоун изплуваха обясненията за символите, които му бе дала възрастната жена в книжарницата. Тя изрично бе подчертала, че те могат да се намерят на различни места във форта и околностите му, най-вече върху каменни плочи. Но не беше споменала нищо за подземията. Което беше напълно разбираемо, защото едва ли някой бе имал достъп до тях.

По всичко личеше, че проходът минаваше от единия до другия край на крепостта. В стените му зееха тъмни дупки, очевидно дело на човешка ръка. Малоун се приближи към една от тях, за да я огледа. Правоъгълна, чезнеща в мрака, изсечена в скалата с помощта на чук и длето. Наоколо имаше още много такива, разположени под наклон, на височина между един и два метра. От тях капеше вода. Постепенно разбра предназначението им. Тръби, през които се оттичаха водите на прилива.