Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

Касиопея слушаше Дейвис, който информираше Полин Даниълс за постъпката на Шърли Кейзър.

– Не мога да повярвам, че е отишла там! – възкликна Първата дама.

Разговорът се водеше от дневната на Шърли, като преди това двамата бяха помолили агентите да напуснат къщата.

– Тя се чувства ужасно! – добави Полин. – Бясна е от начина, по който този човек я е използвал. Но в никакъв случай не биваше да отива там!

За съжаление имаше и друг проблем. Новините за стрелбата в района щяха да стигнат до местните медии. Което означаваше, че Хейл веднага щеше да разбере каква съдба е сполетяла хората му и щеше да си даде сметка, че Кейзър се превръща в бреме за него.

– Обади ѝ се, Полин – рече Дейвис. – Още сега. Нека видим дали ще ти вдигне.

– Задръж така.

– Няма начин да държим под похлупак случилото се тук преди малко – шепнешком го предупреди Касиопея.

– Знам. Часовникът отброява времето на Шърли Кейзър.

– Не отговаря, Едуин – прозвуча в мембраната гласът на Полин Даниълс. – Включва се гласовата ѝ поща. Но аз не посмях да ѝ оставя съобщение.

– Добре, време е да тръгваме – отвърна Дейвис.

Касиопея долови притеснението в гласа му.

– Едуин, аз не исках да Дейвис прекъсна разговора.

– Беше грубо – отбеляза Касиопея.

– Тя нямаше да хареса онова, което щях да ѝ кажа – въздъхна той. – В даден момент всеки от нас трябва да осъзнае, че е правил глупави грешки и да престане да ги прави. – Замълча за миг, после добави: – В това число и аз самият

– Животът на тази жена е в опасност – твърдо рече тя. – Искам да ме прехвърлиш там по най-бързия начин.

Дейвис не възрази.

Хейл слезе от леглото. Кейзър лежеше в несвяст. Ръката го болеше. Дали не беше счупил лицевата ѝ кост? Издърпа пистолета от пръстите ѝ и провери пълнителя. Следващият патрон действително се оказа в цевта.

Умът му напрегнато работеше. Дали бяха хванали хората му в къщата на Кейзър? Трябваше да разбере, и то веднага. Нямаше връзка с Нокс, който по всяка вероятност все още се намираше на Поу Айланд.

Той посегна към халата си, захвърлен на близкия стол.

Часовникът до леглото показваше 9:35 ч. Вечерта. Придърпа телефона и натисна бутона за вътрешна връзка. Секретарят му вдигна на второто позвъняване.

– Незабавно изпрати двама души в спалнята ми. Имаме нов обитател за нашия затвор.

Нова Скотия

10:20 ч.

Малоун отвори очи. Цялото тяло го болеше. Лежеше по гръб. Погледът му се насочи нагоре към дупката в прогнилите дъски, през която бяха пропаднали. Предпазливо раздвижи крайниците си и с облекчение установи, че счупвания липсват. Прокрадващите се през дупката лунни лъчи бяха достатъчни, за да изчисли височината на падането – около десетина метра. За щастие върху парчета изгнило дърво, които бяха смекчили удара в твърдата скала.

Околните стени меко блестяха на лунната светлина. Доказателство, че бяха влажни. До ушите му достигна грохотът на прибоя, в ноздрите го удари вонята на птичи изпражнения.

Но къде бе Уайът?

Той бавно се надигна. В очите му блесна ослепителна светлина. Източникът ѝ беше съвсем близо, на няколко метра от него. Малоун вдигна длан пред очите си. Светлината се отмести от лицето му. В отблясъците се очерта фигурата на Уайът с фенерче в ръка.

Нокс безпрепятствено се добра до частното летище южно от Халифакс, където се беше приземил самолетът на "Хейл Ентърпрайсиз". То обслужваше предимно богати туристи, които можеха да си позволят лукса да притежават частен самолет.

Напусна района на Махоун Бей без никакви проблеми и подкара на север.

Телефонът в джоба му завибрира. Извади го и погледна дисплея. Беше Хейл. Точно навреме, за да си изяснят отношенията веднъж и завинаги.

Включи апарата, разказа на капитана какво се е случило и добави:

– Карбонел отново те излъга. Тук имаше и друг човек. Според Уайът името му е Котън Малоун. Решително е от другия отбор. Уайът намекна, че работи за правителството. Аз не мога да поема отговорност за всичко, което

– Разбирам те – тихо рече Хейл.

Това беше ново. Обикновено този човек не признаваше нещо друго освен успехите.

– Карбонел е лъжкиня – горчиво добави Хейл. – Продължава да си играе с нас. Ти се оказа прав. Вече започвам да се питам дали изобщо има нещо вярно в твърденията ѝ за шифъра.

– Може би има – отвърна Нокс. – Уайът каза да ти предам, че можеш да купиш липсващите страници в мига, в който се добере до тях. Много настояваше да ти предам тези думи.