Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

Наоколо беше пусто. Трябваше час по-скоро да напусне Канада. Крадената лодка щеше да бъде открита още рано сутринта, а по-късно щяха да намерят и телата на двамата му помощници във форт "Доминиън". Единият от тях със сигурност беше мъртъв, другият – почти. Те нямаха документи за самоличност и живееха в Нагс Хед на атлантическото крайбрежие. Нокс отдавна насърчаваше членовете на екипажа да се изнасят от Бат и да се заселват в околностите – колкото по-далеч, толкова по-добре. Същевременно новите им домове трябваше да бъдат на максимум два часа път от сборния пункт. Повечето от тях бяха ергени, без близки. Като тези двамата. Силите на реда щяха да се появят веднага след като телата им бъдеха идентифицирани и бъдеше установено, че са работили в имението. Щеше да има следствие. Но Общността плащаше на най-добрите адвокати именно за такива случаи. Проблеми нямаше да има.

Оставаше обаче въпросът с Андреа Карбонел. Тя беше проблем. Но Нокс се бе уморил от всичко това. Беше време да се погрижи за себе си. Писнало му бе от постоянни тревоги. Добрият боцман не биваше да попада в такива опасни ситуации. Преди година със сигурност би останал докрай във форт "Доминиън". Би влязъл в смъртна схватка с Джонатан Уайът. Но вече беше избрал друг път. Престана да му пука за морални категории като дълг и традиции. Просто искаше да се махне, разбира се, без да бъде ликвидиран от правителството или от Общността.

По дух беше сървайвър.

А и Джонатан Уайът не беше негов враг, нито Куентин Хейл, нито другите трима капитани. Те не знаеха нищо. За разлика от Андреа Карбонел, която знаеше всичко.

Бат, Северна Каролина

Разнесе се остро изщракване, но изстрел не последва.

– Вторият опит ще бъде успешен – хладно се усмихна Кейзър.

Хейл нямаше основание да не ѝ повярва.

– Имаш ли представа за положението, в което ме постави? – попита тя. – Полин Даниълс няма да ме погледне повече.

– Те знаят ли, че подслушвам телефона ти? – трепна Хейл.

– Знаят – кимна тя. – Откриха малкото ти устройство в двора ми.

В душата му нахлу паника. Какво ли е станало с двамата мъже, които изпрати да демонтират устройството? Дали там не са ги чакали агенти?

– Чуй ме, Шърли! В случая ти рискуваш само гордостта си, докато върху мен и съдружниците ми се стоварва цялата мощ на американското правителство! Затова аз нямам нужда от врагове, а от съюзници. Отдавна съм изпуснал момента за развод със съпругата си, но… – Той замълча за момент, после тихо добави: – Бих се радвал, ако останеш завинаги до мен… Надявам се, че това ще бъде добре и за двама ни.

Трябваше спешно да се свърже с Нокс, а също така и да овладее ситуацията във Вирджиния. Събитията там бяха много по-важни от случващото се в Нова Скотия.

– Наистина ли вярваш, че това може да промени отношението ми? – вдигна вежди Шърли. – Обещание за женитба? Аз не се нуждая от съпруг, Куентин.

– А от какво тогава?

– Ами например от отговора на един въпрос, който ще ти поставя: държиш ли тук една отвлечена жена, която се казва Стефани Нел?

Той светкавично прецени, че не бива да я лъже.

– Тази жена е изпратена тук от враговете ни, за да ни унищожи. Задържах я при самоотбрана.

– Не се интересувам от оправдания за постъпката ти, Куентин. Просто искам да знам дали е тук.

В съзнанието му звънна предупредителна камбанка. Откъде накъде му задаваше точно този въпрос? Очевидно някой я беше информирал. Някой, който знаеше. Ако не беше гола, щеше да си помисли, че носи подслушвателно устройство. Дрехите и чантата ѝ отпадаха, защото останаха в съседната стая зад плътно затворената врата.

– Шърли, трябва да си дадеш сметка, че се намираме в необичайна ситуация. Аз направих онова, което бях длъжен. В момента и ти правиш всичко възможно да се защитиш.

Касиопея понечи да спори с Едуин Дейвис, но бързо се отказа. Нямаше друг избор, освен да се довери на неговите инстинкти и тези на Котън.

Но имаше и друг проблем.

– Трябва да се свържем с Кейзър – отсече тя.

– Не съм сигурен, че е възможно – поклати глава Дейвис. – Как да го направим? Може би да я потърсим по телефона?

– Не ние. Друг ще го направи.

Дейвис моментално я разбра, извади телефона си и набра някакъв номер.

Хейл чакаше отговор. Шърли очевидно се замисли върху последните му думи.

– Ти ме използва – въздъхна най-после тя.

Нов порив на вятър и дъжд разтърси стените на къщата. Тя се стресна. А той се възползва от момента и стовари юмрук в лицето ѝ.