Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

Фортът наподобяваше триетажен лабиринт от свързани помежду си помещения. В главата му изплува информацията за най-ниското ниво, където се бяха издавили 74 британски военнопленници. Военният съд беше установил, че основите на крепостта лежат върху плетеница от тунели, изсечени направо в скалите. При прилив те се наводнявали напълно, а при отлив оставало известно пространство за дишане. Офицерите се бяха отървали с твърдението, че не знаели нищо за въпросните тунели и използвали подземието като най-сигурно място за пленниците. Разбира се, обвинението не разполагало с живи свидетели, които да оспорят това твърдение. А никой от стотината войници от колониалната армия не посмял да си отвори устата.

Някъде над него се разнесоха приглушени стъпки и той рязко вдигна глава.

Касиопея чакаше обясненията на Едуин Дейвис.

– Котън настояваше да отиде там сам, но според мен това беше неразумно – започна началникът на канцеларията.

Тя кимна в знак на съгласие.

– Затова наредих двамата пилоти на Сикрет Сървис, които го закараха, да останат и да наблюдават развоя на събитията от брега.

– Какво не ми казваш?

– На Поу се води престрелка. Съобщиха ми го току-що, малко преди да пристигна.

Тя не повярва на ушите си.

– Чакам допълнителна информация, за да реша какво да правя – добави Дейвис.

Тя погледна часовника си, който показваше 9:20 ч. Вечерта.

– Кейзър вече трябваше да е тук. Обеща да се прибере най-късно в осем и половина.

– Някой влизал ли е в къщата?

– Да, преди малко – кимна Касиопея.

– А арестуваният? Продължава ли да мълчи?

– Не обелва нито дума.

– Утре ще се появи някой известен и добре платен адвокат, който ще поиска и ще получи освобождаването му под гаранция – мрачно отбеляза Дейвис. – Общността умее да се грижи за своите.

От джоба му долетя мелодичен звън. Той измъкна джиесема и се отдалечи няколко крачки. На входната врата се появи един от агентите и ѝ направи знак да се приближи.

– Мисля, че трябва да видите нещо – каза той.

Хейл попадна в капан. Беше позволил на тази жена да го прелъсти с убеждението, че държи положението в свои ръце.

– От колко време подслушваш телефонните ми разговори? -попита тя.

Насоченият в слабините му пистолет беше ясно предупреждение, че няма място за лъжи.

– От няколко месеца.

– Затова ли се запозна с мен? За да получиш достъп до личния живот на президента?

– Отначало да. Но после нещата се промениха. Трябва да призная, че връзката ни ми носеше голяма радост.

– Чарът ти вече не работи.

– Ти си голямо момиче, Шърли. Нима никога не си използвала някого за свои лични цели?

– А каква е твоята цел, Куентин?

Навън бурята продължаваше да бушува.

– Само една: да запазя за фамилията си онова, за което се е борила в продължение на триста години.

Малоун навлезе в голяма, почти напълно разрушена зала. Таванът и стените липсваха. Пътечката върху единствената запазена крепостна стена над главата му беше пуста. На небето грееше ярка луна. Хладният ветрец духаше от изток на запад. Устата му пресъхна от напрежение. Облиза устните си. Капчица пот погъделичка гърдите му.

Той започна да се промъква към противоположния край и към огромната пещ с напукан каменен парапет. Пространството под комина беше с размери три на два и дупка за жар в средата. Вертикалната шахта над нея отвеждаше пушека нагоре към покрива. Влезе в пещта и се наведе над дупката. Пълен мрак, от който ясно се чуваше как вълните атакуват основите на скалата. Искаше да получи по-ясна представа, но не посмя да използва фенерчето.

Коминът над главата му може би предлагаше път нагоре. Вдигна глава да го огледа. В същия момент получи силен удар в челото, нанесен от тежка подметка. Олюля се, но не изпусна пистолета. Пред очите му причерня, но все пак успя да зърне тъмния силует, който изскочи от комина.

Мъжът се стрелна към него и го събори върху купчина отломки. Малоун усети остра болка в дясната ръка. Пръстите му се разтвориха и изпуснаха пистолета.

Касиопея последва агента в ярко осветената къща на Шърли Кейзър. Двамата прекосиха входното фоайе и кухнята и се озоваваха в малко работно пространство, от което започваше къс коридор към мокрото помещение и гаража. То беше оборудвано с вградено в стената бюро с гранитен плот, върху който бяха подредени компютър, принтер и безжичен модем, листа, моливи, писалки и други канцеларски пособия.

– Влязохме, за да демонтираме камерата на горния етаж, която беше свързана с домашния интернет – поясни агентът. – И попаднахме на това…. – Той посочи компютъра.