Стивън Хънтър - 47-ият самурай

— Какво означава това? — попита Боб.

— Не знам. Нямам представа. Предполагам, че някой се е опитал да избие щифта.

— Томи Кълпепър ми каза, че когато бил малък с няколко други деца се опитали да го извадят. Искали да разглобят меча, но не успели.

Господин Яно запази мълчание.

След известно време измърмори:

— Добре. Сега острието.

Почти плахо посегна, извади меча от ножницата и го постави върху масата.

— Кото? — попита дъщеря му.

— По-скоро шинто , имитация на кото .

— На мен ми прилича на кото — каза тя на английски.

— Да. Да, прилича. Може би…

Яно замълча. В стаичката се възцари тишина. Той заоглежда меча, изглеждаше объркан, може би дори смутен. Лицето му стана безизразно, клепачите му сякаш натежаха, дишането му едва се усещаше. След няколко минути каза:

— Много интересно. Невероятно, но много интересно.

Обърна се към Боб:

— Как е изразът на английски? Заформя се интрига.

— Означава, че нещата се усложняват.

— Точно така. През войната японците са имали нужда от мечове. Две фирми са ги произвеждали, стотици хиляди оръжия. Това са били мечовете шингунто , които днес не представляват никаква ценност освен като сувенири. Винаги съм смятал, че баща ми е имал такъв меч. Повечето офицери са носели такива. Вероятно самият той също си е мислил така.

В същото време обаче имало и друга практика. Много патриотично настроени семейства доброволно изпращали по-старите си мечове на военните. Тези оръжия доста безцеремонно се похабявали във фабриките — все пак там ги обработвали не хора на изкуството, а обикновени работници. Изящните коширае — тоест ръкохватката, предпазителят за пръстите, наречен цуба , и така нататък — просто отивали на боклука. Някои хора още са готови да заплачат, когато си помислят колко произведения на изкуството, изработени с много усилия и умение, са били унищожени. Във фабриките скъсявали мечовете от задната част, за да ги приведат към предписаните от устава размери — тоест отрязвали „опашката“ на острието, с което се загубвали надписите, носещи информация за оригиналния производител, датата на изковаване, името на благородника, за когото е бил изработен мечът. Може дори самият меч да е имал име или да е носил изписана молитва към някой бог на войната. Част от острието се изпилявала, за да се удължи новата опашка, пробивали нова дупка и монтирали стандартна ръкохватка. Преправените мечове се пъхали в метални ножници и се изпращали по фронтовете: в Китай, Бирма, Филипините. Така един шедьовър на изкуството се превръщал в обикновено оръжие.

— Това ли се е случило и с този?

— Не знам. Не е изключено. Това несъмнено е древен меч, скъсен за използване във войната. Ако съдим по формата и изящната му извивка, както отбеляза дъщеря ми, изглежда, че е кото — тоест стар. Мечовете кото обикновено са били по-тънки, по-прецизно изработени и по-остри, по-удобни за използване от шинто . Кото означава произведен някъде преди хиляда и шестстотната година. Разбира се, има и други възможности. Може някой майстор шинто — тоест след хиляда и шестстотната година — просто да е направил копие на меч кото . Често се е случвало: оръжейниците все пак са били търговци, изпълнявали са специални поръчки, ръководели са се от правилата на пазара, експериментирали са.

— Значи според вас мечът може да е антика, може да има историческа стойност. Ценен ли е?

— Възможно е, макар че никога не бихме го продали. Това е наше наследство, нашата кръв. Това е мечът на баща ми. Имах предвид, че това оръжие може да се окаже, така да кажа, интересно . В смисъл, че може да се окаже важен и за други хора, не само за нашия скромен род Яно. Може да представлява интерес за учените, историците, за нашата държава и култура. Трябва да се опитаме да изясним историята на оръжието, да потърсим какво е записано на опашката под ръкохватката. Ако се окаже важно, може да го дадем да го полират. Аз не съм достатъчно добър в този занаят. Изисква твърде много време и малко майстори се занимават с това, но мечът има тайни и ако се почисти, те ще се разкрият. Така ще видим душата му.

Нии от Шинсенгуми бе послушен самурай. Подчиняваше се във всичко на великия господар Кондо сан. Беше готов да умре за Кондо сан. Все пак Кондо сан бе видял талант в младия уличен бандит, може би дори бъдеще. Мнозина си мечтаеха това да им се случи, но късметът се беше усмихнал на Нии. Бяха го взели от улицата, за да дойде в Шинсенгуми. Най-после имаше покровител, мисия. Вече не беше дрипаво сираче, на което всички се присмиват. Научи се на дисциплина и хилавото му тяло заякна. Научи неща, които не беше сънувал, и вярата в собствените му способности растеше заедно с любовта му към великия господар.