Стивън Хънтър - 47-ият самурай

— Сутрин понякога си мисля, че не е зле да капна малко масло на ставата си, за да я смажа. Така че може би в известен смисъл има право. Миличка, не съм от метал. И аз съм от плът и кръв като всеки друг.

Мико обаче го беше нарочила. Суогър бе Ламаринения човек.

Цялото внимание на семейството бе насочено към Боб. Японците бяха добре обучени на гостоприемство и езиковата бариера като че ли бързо изчезна.

Скоро Мико реши, че не й обръщат достатъчно внимание. Неочаквано нападна баща си като играч на американски футбол, опитващ се да отнеме топката на противника, и се покатери в скута му.

Всички се разсмяха.

— Като фурия е — отбеляза Филип Яно. — Малко късно попълнение в семейството ни. Появи се неочаквано и сега страшно я обичаме.

Мико погледна Суогър и се изплези, после се закикоти, зарови лице в гърдите на баща си, намести се удобно и остана сгушена така, докато й омръзна и реши да досажда на друг член на семейството.

През цялото това време червеният вързоп бе на дивана, до Яно. Той нито веднъж не заговори за него, дори не го поглеждаше. Сякаш изобщо не съществуваше.

Накрая моментът настъпи.

— Господин Суогър, ще дойдете ли с мен в работилницата. Там ще разгледаме меча.

— Да, разбира се.

Яно каза на дъщеря си нещо на японски.

— Помолих Томое да дойде с нас и да записва — обясни той на чужденеца. — Така ще имам бележки с първите си впечатления, които по-късно мога да прочета.

— Разбира се.

Слязоха на долния етаж. Стаичката, в която влязоха, беше безупречно подредена. От едната страна имаше седем японски меча с различни дължини и извивки с лакирани в ярки цветове ножници, или сая , както ги наричат японците. Покрай другата стена имаше етажерка с различни книги за мечове. По средата върху работна маса бяха подредени точило, чукче, няколко шишенца машинно масло, някакво прахообразно вещество, различни инструменти и грижливо сгънати парцалчета.

— Виждам, че сериозно се интересувате от мечове.

— Опитвам се да усвоя изкуството да ги полирам. Много е трудно и нямам достатъчно търпение. Но не се отказвам. Мисля, че това е нещо, което си струва да се научи.

— Разбирам ви. Понякога е хубаво да се съсредоточиш върху някаква малка задача. Така се абстрахираш от света, но от друга страна, това е светът.

Яно преведе на дъщеря си и тя бързо каза нещо.

— Томое казва, че може би сте бил японец в предишния си живот. Това може да обясни много неща.

— Приемам го като комплимент.

— Точно така е. А сега да видим меча.

Яно постави червения вързоп на масата.

— Тези оръжия са били фикс идея за страната ни в продължение на повече от хиляда години. За западняка може да изглежда обикновено парче метал, но мечът играе роля важна във всичките ни странности: в уважението ни към храбростта, но също в жаждата ни за насилие. В чувството ни за справедливост, но и в желанието ни да убиваме. В енергичността на нашето общество, но и в упадъка му. В дисциплината и уменията, но също в тиранията, дори диктатурата. Вече една година усилено ги изучавам — откакто се пенсионирах. И въпреки това все още не знам почти нищо за тях. Има хора, които са дали живота си за изучаването на тези мечове.

Обърна се към Суогър:

— Вие осъществихте една моя мечта. Вече мога да приложа наученото през последната година не само към страната и културата ни, а и към семейството. Повярвайте ми, приятелю, няма начин, по който да ви се отблагодаря за щедростта, която проявихте. Вечно ще ви бъда задължен.

— Това е жест на един войник към друг в памет на други двама воини, които са нашите бащи. Достатъчно сме страдали, за да заслужим този момент. Нека да му се насладим.

— Да, бъдете сигурен.

Яно разви плата и мечът се откри пред него — очукан, износен, похабен от времето.

Заговори на дъщеря си, която прилежно започна да записва. После Яно преведе на Боб:

— Виждам меч шингунто , модел от трийсет и четвърта година, без ремък, но с метална ножница, което означава, че е версията от трийсет и девета и следователно това не са оригиналните аксесоари към острието. Хъм, лентите на дръжката са износени, има някакъв налеп, вероятно от потта на баща ми и малко кръв. Негова или на някой друг. Разглеждайки внимателно щифта, виждам следи от някакво черно, плътно вещество, може би туш. Има по-пресни белези от удари с остър предмет и тапата от засъхналото вещество е счупена. Боята или тушът под очуканото място е с по-тъмен цвят, което означава, че доскоро не е бил излаган на слънчева светлина.