Стивън Хънтър: 47-ият самурай

Очите на Суогър се напълниха със сълзи.

— Мико, това е Ламаринения човек. Той те спаси. Толкова много ти помогна.

Детето го погледна, после зарови лицето си в гърдите на Ники. След малко отново се престраши да погледне, реши, че няма нищо страшно, и се усмихна.

— Здравей, миличко. Много си хубава днес! Сладка прасковка.

— Хайде, прегърни я — подкани го Ники и му я подаде.

Той притисна момиченцето до гърдите си и то се сгуши в него.

— Радвам се да те видя — каза той, като се опасяваше да не би Окада сан и дъщеря му да видят сълзите му; та нали големите мъже не плачат. — Прекрасно е, че е тук.

Опита се да се досети какво е станало. Сюзан някак бе успяла да вземе детето и сега го водеше… къде?

— Сега така приказваш, но след петнайсет години, когато ти доведе някой нахакан младеж, друга песен ще запееш.

— Какво става тук?

— В Япония много трудно дават на чужденец да осинови дете, но се оказа, че Мико отговаря на всички критерии. Когато разбрах, не се успокоих, докато не уредя нещата. Отидох при посланика, който пък отиде при министър-председателя и може би някой е пошепнал на някого за някои не много известни събития. Както и да е, все още трябва да се уредят някои документи и да се проведат няколко формални срещи, но всички засегнати бяха на мнение, че е най-добре да я доведем тук колкото може по-скоро, пък после да се занимаваме с формалностите. Суогър сан, запознай се с новата си дъщеря.

— Боже мой! Не мога да повярвам!

— Мама е много развълнувана! — каза Ники. — Отиде да купи детско креватче, играчки и всякакви други неща.

— Добре, миличко — прошепна Суогър, като притисна силно детето до гърдите си. — Време е да се прибираме у дома.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4936

Издание:

Стивън Хънтър. 47-ият самурай

Редактор: Димитрия Сотирова

Художествено оформление на корицата: Димитър Стоянов — Димо̀

Издателство ЕРА, София, 2008

тел./факс 02/980 16 29

e-mail: era@erabooks.net

Печат: Експреспринт ООД

ISBN: 978–954–389–003–3

Източноазиатска сфера за общо благоденствие, евфемистичното название, дадено от японския военен режим на територии, окупирани от страната преди и по време на Втората световна война — Б. пр.

Много луд, исп. — Б. пр.