Стивън Хънтър - 47-ият самурай

— Слушай, знам, че професионалист като теб няма нужда да го надзирават, но дявол да го вземе, трябва да мога да се свързвам с теб по всяко време на денонощието. Затова имаме мобилни телефони, пейджъри и други подобни. Не вършат работа, ако изключиш проклетото нещо .

— Нищо не съм изключвала. Не ти вдигах, защото ситуацията не беше подходяща.

— Би ли споделила пред прекия си началник?

— Добре, Дъг. Става дума за Суогър.

— Казах ти, че със Суогър нищо няма да се получи. Прекалено стар е, прекалено бавен, прекалено упорит, само проблеми създава.

„Искам да видя как ще го кажеш на самия Суогър, задник такъв“ — помисли си тя.

Продължи обаче да играе по неговите правила:

— Знам, че идеята да го върнем беше моя. Оказа се по-труден за контролиране, отколкото очаквах. Сега обаче нещата се наредиха, всичко върви идеално. Ще го изпратя от страната веднага щом уредя формалностите. Все пак имаше известна полза от него. Той…

— Искам писмен доклад. Още утре.

— Добре. Това ли е всичко? Защото…

— О, не. Това не е всичко, Сюзан. Не съм те извикал само за фиаското със Суогър. Това е само началото. Проблемът е много по-сериозен. Защо например си изпратила неодобрено от началството искане до САТ-Д за наблюдение на седем къщи и тринайсет търговски обекта на територията на Голямо Токио?

— А, това ли?

— Да, точно това.

— Беше свързано с мисията.

— В Лангли недоволстват.

— Взех решение, може да е грешно. Трябваше бързо да проверя нещо.

Пред егоцентрик като Дъг най-важно бе да покажеш, че се разкайваш. Непокорството просто го вбесяваше, а вбесен, вършеше още по-големи глупости, отколкото когато беше спокоен.

— Кажи ми защо ти се видя толкова важно сателитите да следят японски жилищни сгради и складове, когато можеха да наблюдават севернокорейски ракетни установки, китайски военноморски бази, талибански скривалище и Бог знае какво друго.

— Имам един информатор, дава ми все данни от втора ръка, но човек не може да е сигурен, ако не провери. Отнякъде чул слух, че определен богат японски бизнесмен имал симпатии в определена посока и можел да действа непредсказуемо. Сведенията не бяха достатъчно убедителни, за да предприемем по-активни действия. Затова не наредих да го следят и не съм се свързвала с японското разузнаване, защото щяха да го предупредят. Реших да не правя опити за проникване в къщата му или за подслушване, не съм пробвала да вкарам наш човек в организацията му. Първо трябваше да проверя.

— Изплюй камъчето, Сюзан. Стига си шикалкавила. Защо така реши?

— Дъг, в Токио има много небостъргачи. Ако някой отвлече самолет и се блъсне в един от тях, ще станем за смях. Освен това ще загинат много хора. Опитвам се да намеря златната среда между привързването и отговорния подход. Опитвам се да си върша работата. Изпратих искането, без да взема подписа ти, защото, ако чаках теб, щеше да ми отнеме седмици. Пък и доколкото си спомням, тебе те нямаше.

— Това не е аргумент, Сюзан.

— Да, Дъг. Знам. Както и да е…

— Какво откри за господин Мива?

— О, от Лангли са проучили.

— И още как. Изобщо не са доволни. Какво научи?

— Ами, честно казано, нищо. В едно от именията му забелязахме нещо, което може да се определи като необичайна активност. Струпване на много хора, коли, много движение в двора. Може да е бизнес среща, някакво фирмено мероприятие, дори семейно събиране. Хрумна ми обаче, че може да има връзка с местната мафия. Подозирам, че той има връзки с якудза . Инфрачервените скенери обаче не регистрираха струпване на експлозиви, спектроскопът не показа наличие на ядрен материал, още не сме проверили с биохимическите сензори.

— Сюзан, кажи ми, че не си направила течение на косата на Юичи Мива.

„Хъм — помисли си тя, — дали отсичането на нечия глава се брои за правене на течение на косата му?“

— Дъг, никой мой сътрудник или подчинен няма нищо общо с Юичи Мива. Наблюдавахме го дистанционно. Не можехме да бъдем по-дискретни. Ако някой узнае, то ще е, защото има изтичане на информация, което така или иначе не мога да предотвратя.

— Сигурна ли си?

— Смятах да го поставя под наблюдение за известно време, може би да го проуча дискретно, нищо повече. Само го проверявах.

Дъг се облегна назад. На лицето му личеше огромно облекчение.

— Добре, хубаво. Супер. По никакъв начин не трябва да се установява контакт с този човек, дори не трябва да го наблюдаваме. Трябва да се държим, сякаш изобщо не съществува.