Уилям Дийл - Владетелят на Ада

— Значи свиваме кръга до какво? Петнадесет-двадесет милиона души, така ли? — каза Флахърти.

— Ако това е вярно, тогава той е на свободна практика — каза Файърстоун. — Светилището не може да държи някакъв суперстрелец да си седи ей така, по средата на нищото, в случай че някой, когото искат да отстранят, реши да се скрие тук.

— Може би е някой, с когото са действали във Виетнам — каза Вейл.

— Имаш предвид някой от „Фантомите“?

— Да.

— Те всички са изяснени случаи, Мартин.

— На онази фотография има двама непознати. Единият е мъртъв. Но кой го казва? Гари Джордан. Никой друг до този момент не е потвърдил думите му. А няма начин да направим обратна проверка, защото няма никакви регистри.

— Не им се е налагало да подправят нищо — каза Флахърти. — Просто са разпространили вестта, че този човек е мъртъв. До този момент никой не е дал и пет пари.

— А й не е необходимо да е от Виетнам — каза Хардистан. — Проектът „Фантом“ беше и в Никарагуа. И в Пустинна буря. Някъде по веригата този момък изчезва и започва да работи самостоятелно.

Вейл вдигна рамене.

— Така или иначе, този човек е професионалист. Изпипал си е нещата до съвършенство. Първият му изстрел е точно в главата. Нощем! Невероятен стрелец. И да го открием, едва ли ще ни каже нещо.

— Искам го този тип — изръмжа Файърстоун.

— Всички го искаме. Нека Били си блъска главата с него. Ако изобщо може да бъде намерен, само ФБР може да го открие.

Четирима агенти вече ги чакаха при дърветата. Бяха с униформени якета на ФБР. Водачът на групата беше висок чернокож мъж с късо подстригана коса.

— Били, познаваш Дик Линкълн — каза Маккърди. — Това са Фостър, Кравиц и Шеридан. Какво откри, Дик?

— Следи от автомобилни гуми. Водят до ей онзи дъб. — На шосе 501 следите се губят. Взехме отпечатъци.

Отидоха до дъба — старо дърво с дълбока вдлъбнатина в основата на стъблото.

— В пръстта има малка вдлъбнатина, ей тук. Предполагам, че е използвал статив, седнал е в тази вдлъбнатина и е изчакал момента за стрелба.

— Някакви гилзи? — попита Хардистан.

Линкълн поклати глава.

— Вероятно си ги е прибрал.

— Мислите ли, че човек може да се побере тук? — попита Маккърди и посочи вдлъбнатината в основата на дъба.

Линкълн се наведе и провери.

— Има някакви влакънца. Нещо тъмно е, или синьо, или черно… — Той млъкна и присви очи.

Джон Наш бе извадил стоманена ролетка и проверяваше дълбочината на един отпечатък.

— Адидас — каза накрая той. — Доста износени. — Заобиколи дървото и огледа следите от гумите, като измери и тяхната дълбочина. — „Гудиърс“. Нови. На по-малко от пет хиляди мили. Обикновени като мухи. — Той вдигна някакво парче кал с отпечатък. — Има малък белег. Като че ли е прегазил някаква счупена бутилка.

Шеридан бе застанал пред дървото и оглеждаше линията на стрелбата през бинокъл.

— Според мен е хиляда и двеста метра, че и отгоре — каза той.

— Някой да ми даде найлонова торбичка — каза Линкълн. Кравиц му подаде една и Линкълн пъхна ръка в кухината, после измъкна с торбичката фотография пет на седем инча и кабърче в нея. Хардистан пое торбичката и я вдигна срещу светлината. Представляваше размазана фотография, очевидно дигитализирана, на мъж, който гледа към камерата, засенчил очите си срещу слънцето.

— Уолър е — заяви той. — Стрелецът явно е използвал фотографията, за да е сигурен, че е попаднал точно на целта.

— Вижте на гърба, сър — каза Линкълн.

Хардистан обърна торбичката. Всички се втренчиха върху цифрите на гърба на снимката: 2–3–13.

— Кучи син! Кучи син! Всеки път, само да обърнем гръб, и тия копелета се изгаврят с нас — задъха се Файърстоун.

Флахърти огледа внимателно снимката и каза;

— Зад трактора не се виждат дървета.

— Е, и? — попита Вейл.

— Значи фотографията е била снимана отгоре, доста отвисоко, ако се съди по качеството на изображението. Стрелецът е открил Уолър от въздуха.

— Добре. Искам да разгледате целия район под микроскоп, Флойд — нареди Хардистан. — Искам отпечатъци от автомобилни гуми, от подметки, влакна, косми, всичко. Искам пълно претърсване на всяка писта в радиус сто мили. Проверете мотелите, колите под наем, бензиностанциите, всичко. Тръгнете от врата на врата, чукайте по всички къщи, хамбари, силози, складове. Все някой ще е видял самолета.

Файърстоун се отдели от групата, леко наведе глава на една страна, после погледна на север и попита:

— Чувате ли нещо? — Всички се вслушаха и го чуха.