Уилям Дийл - Владетелят на Ада

— Добре дошъл в реалния свят, Мартин — каза Хардистан. — Крайно време е да привикнеш с него. От този момент нататък няма отърване от нея.

Върнаха се в къщата, наляха си кафе и затъркаха замръзналите си ръце над камината. Вейл мълча няколко минути, втренчен в горящите цепеници.

— Ще ви кажа какво ще направим — каза накрая той. — Ще тръгнем за Форт Уейн. Били и аз имаме среща с един федерален съдия след по-малко от четири часа. Сам, Бен и Дърмот ще дойдат с нас. Така всички се махаме оттук. Флойд, бих искал да поседнеш малко с Азимур, да й предадеш, че сме на път за Чикаго и че Хардистан само се е отбил тук на път за друга среща да види какво става. Аз съм с него по работа, която не е свързана с този случай.

— Несвързана с този случай? Не бих заложил и старата си шапка, че ще се хване — обади се Флахърти и се изсмя.

— Флойд не знае за какво става дума. Знаеш ли защо съм тук, Флойд?

— Все още не.

— Добре, нека да остане още малко така. Така той няма да си криви душата, когато й обяснява.

— Ако стане прекалено нахална — намеси се Хардистан, — предай и, че сме наложили пълно затъмнение по случая и че тя ще научи какво става заедно с всички останали зрители.

— Това ще й подейства направо като електрошок — каза Флахърти.

— Не се занимавай с нея — каза Вейл.

— Тя те хвана в кадър, Марти. Ако не получи някакво правдопододно обяснение, ще си отвори устата.

— Така или иначе, пак ще го направи.

— Не и ако й направиш малко вятър.

— Какво се опитваш да ми внушиш, по дяволите?

— Нека Флойд й даде едно интервю на живо. Той може да съобрази какво вече й е известно и после да обяви затъмнение върху разследването. Тя първа получава достоверната информация — а и така би трябвало да бъде, нали дойде първа — и може би той ще успее да я убеди да не те закача.

— Ами Били?

— Не мисля, че това ще я задоволи — намеси се Маккърди. — Ще ни се наложи да дадем още информация, за да я накараме да не закача и Били.

— Като например каква? — изсумтя Хардистан.

— Ами, тя вече е заснела забития в стената трактор — каза Флахърти. — Пуснете я да снима и вътре. Нека надзърне през кухненския прозорец и да снима в едър план действителното място, откъдето е било стреляно. Обяснете, че жертвата е била простреляна върху трактора.

— Струва си да се опита — каза Маккърди.

— Откога започна да се подмазваш на пресата? — попита го Вейл.

— Тя е Жената-Дракон, Марти. Защо да й вдигаме кръвното толкова отрано? Веднъж вече й би шута. Дай й нещо, за което да може да се хване.

— Добре, нека направим така — каза Хардистан. — Ако й се прииска да размята ташаци, кажи й, че аз лично ще я зачеркна от списъка на представителите на пресата, с които работим. И че никога вече няма да получи никакво интервю от който и да било сътрудник на Бюрото, нито официално съобщение за печата. А пък ако се интересува от развоя на разследването, може да го следи по CBS.

Маккърди повдигна вежди.

— С толкова много думи?

— С толкова много думи.

Подвижният оперативен център се откъсна от пистата, издигна се на девет хиляди метра и се устреми на северозапад. Вейл седеше спокойно в ъгъла на салона и мислено се подготвяше за срещата си с окръжния съдия в Линкълн, Небраска.

Щеше да иска федерално разрешение за подслушване на телефоните на Светилището, клетъчните телефони, модемите и факсмашините, също както и разрешения за претърсване и задържане на щаба на Светилището, банковите им сметки и финансови регистри. За да получи тези разрешения, трябваше да убеди съдийката, че Светилището е замесено в престъпна дейност.

Беше загрижен и за друго — в случай че Енгстрьом и хората му окажеха въоръжена съпротива, Вейл беше решен да предотврати сблъсъка между правителството и Светилището. Ставаше дума за така наречените „правила за ангажиране“, установявани, когато съществуваше потенциална опасност от въоръжен конфликт. Изработваха се с цел ограничаване използването на груба сила от правителствените части, обикновено от командира и на място. В този случай обаче Вейл беше сигурен, че отговорен за изработването им ще е Хардистан.

Вейл беше особено загрижен, защото се бе запознал с правилата, изработени по време на обсадата на Ранди Уивър в Руби Ридж, щата Айдахо, които определяха, че „всеки възрастен човек с оръжие, забелязан в близост до вилата на Уивър или в областта на гасене на пожара би могъл да е обект на смъртоносно въздействие“.