Уилям Дийл - Владетелят на Ада

— Давай по същество, Вал.

— Така че вземам хеликоптер под наем, Томи Суел с мен, и фургона за сателитна връзка дотам. Ще стигна някъде към седем…

— Каква история виждаш във всичко това, по дяволите? Някакъв фермер сигурно се е замесил в бизнеса с прекарване на крадени коли и в престрелката е отнесъл куршума.

— Момчетата от ФБР пристигнаха в три часа.

— Каква загуба на време!

— Довери ми се по случая, Еди. След два часа ще знаем какво става, а в момента още никой не е надушил историята.

— Защото никой не дава и пет пари за нея.

— Хеликоптерът излита, Еди. Трябва да тръгвам. Ще ти се обадя след час или два.

— Слушай, Вал… Азимур! По дяволите! — Той затръшна слушалката.

— Нещо не е наред ли? — попита Уелс през открехнатата врата.

— Да не съм пропуснал нещо? Да не би Азимур да е заела поста ми?

— О, не.

— Тя е наела хеликоптер, взела е фургон със сателитна връзка и екип от петима души, за да ходи в някакво затънтено градче в Охайо само защото на някакъв фермер му пръснали снощи тиквата.

— Забравихте за ФБР.

Той я изгледа злобно.

— Е, и?

— Ами щом и ФБР са намесени, мен ще ме интересува самоличността на този фермер. И кой му е пръснал тиквата.

— Е, май би трябвало ти да си главният редактор…

— Май…

След час и половина Азимур кръжеше над мястото на престъплението, като го оглеждаше през бинокъла. Сините якета на хората от ФБР бяха навсякъде. Някаква група се бе събрала около купчина дървета и хеликоптерът се насочи към тях.

— Чакай, задръж така! — каза тя и настрои бинокъла.

— По дяволите, та това е Уилям Хардистан! Какво прави тук?

— Ха сега де — отвърна видеооператорът, без да престава да снима. — Кой е пък този Уилям Хардистан?

— Той управлява ФБР. Ами онзи другият до него? Не успях да го огледам добре преди да се обърне.

— Не знам. Трябва да го има на записа.

— Господи, Теди! Има десетки федита!

Теди завъртя камерата и заснима този път към къщата.

— Сякаш някой се е опитал да паркира трактора си вкъщи — каза той.

— Завий натам — заповяда тя на пилота.

В седем и петдесет Еди Максуел сграбчи слушалката на червения телефон върху бюрото си и изръмжа:

— Да.

— Валери се обажда. — Тя крещеше, за да надвика воя на хеликоптерните витла и вятъра. — Направо станахме на шушулки.

— Ваша си работа. Но трябва наистина да измъкнеш нещо хубаво, Азимур, или ще ти удържа всички разходи по екскурзията от заплатата.

Тя се втренчи в замрелия кадър от записа, направен преди двадесетина минути.

— Еди, имаме една ферма на гъза на географията, на две-три мили от най-близката къща. Имаме трактор, дето се е опитал да влезе в къщата през стената. Имаме двадесет и четири годишен фермер на име Ралф Андерсън, простреляй два пъти, веднъж в главата и втория път в тялото. Имаме една полева лаборатория на ФБР и поне тридесет федита, дето само не лазят на четири крака.

— Все още не съм впечатлен.

— Вече е по-интересно. Познай кой е дошъл на закуска?

— Памела Андерсън под ръка с Мадона.

— Не позна. Уилям Хардистан.

Максуел внезапно наостри уши.

— Хардистан?!

— Става още по-интересно. Познай кой е под ръка с него?

— О, за Бога…

— Мартин Вейл.

— Адвокатът?

— Колко Мартин Вейловци познаваш?

Мисълта на Максуел запрепуска бясно.

— Да има някой от конкуренцията наблизо?

— Не, но е въпрос само на време. Току-що разговарях с момчетата от фургона със сателитната връзка. Ще бъдат тук само след десет минути. Ще направим репортаж на живо. Можем да използваме заснетия досега материал с гласа ми зад кадър след въведението.

— Трябва на всяка цена да се добереш до Хардистан.

— Все още сме във въздуха, Еди.

— Успя ли да заснемеш Хардистан и Вейл?

— И питаш.

— Добре. Обади ми се веднага щом отнесеш записа във фургона за връзка. Веднага ще известя Джули Лейн, тази сутрин тя продуцира новините. Мислиш ли, че ще успееш да хванеш Хардистан за интервю?

— Нали го познаваш, устата му е като зашита. А той е истинска бъбрица в сравнение с Вейл.

— Добре, свий го до три минути с десерт накрая.

— Няма проблем. — Тя погледна надолу към полето зад къщата на Андерсън. — Снощи тук е станало нещо наистина голямо, Еди.

— Страшно попадение си направила. А сега открий какво точно е било. — И той затвори.

— Страхотно — простена Вейл, докато се влачеха обратно към къщата. — Започнал съм работа на новия пост преди по-малко от денонощие, единствения ни свидетел го очистват, и сега ще ни изтъпанчат мутрите по цял свят.