Уилям Дийл - Владетелят на Ада

Наш, съдебномедицинският експерт, висок мъж със старомодна филцова шапка, продължи разказа.

— Можем да направим триангулация по трите изстрела. Моето предположение е, че е стреляно от около километър. Вижте онези дървета и храсти. Зад тях не би имал пряка видимост. Очевидно е използвал заглушител. Мисля, че за момента спокойно можем да приемем, че това е професионален изстрел.

— Жената изпаднала в паника — каза Маккърди. — Издърпала Уолър и чак тогава разбрала, че е мъртъв. Накрая се посъвзела и подкарала пикапа, както бил със спуканата гума, към магистралата. След половин час една минаваща кола я качила и я докара в полицейския участък. Тогава ти позвъних, Били. Беше в 8 и 35, повече от два часа след убийството.

— Той отдавна се е прибрал, откъдето и да е дошъл.

— Местната и щатската полиции ни помагат много — каза Наш. — Отцепиха целия район, за да не допускат външни лица.

— А пресата какво прави?

— Засега нищо. Тук сме доста отдалечени. Най-близкото градче е Лима, на петнадесет мили.

— Дръжте ги далеч — предупреди Хардистан.

— Разбрано.

Слънцето вече започваше да хвърля дълги сенки по полето. Излязоха и тръгнаха по замръзналата пръст към редицата дървета, която се чернееше на около километър от тях. Замръзналият сняг хрустеше под обувките им.

— Знам как се чувстваш, Мартин — каза Файърстоун.

— Недей да се мислиш за виновен.

— Не се чувствам виновен — отвърна спокойно Вейл. — Уолър не беше от моите ВС.

Файърстоун се изненада от грубия му отговор. Челюстта му се стегна и той се загледа през полето към федералните агенти, които започваха огледа на района. Хардистан също беше изненадан от реакцията на Вейл.

— Не съм казал, че грешката е твоя, Сам — продължи Вейл. — Ти взе всяка възможна предпазна мярка при идването ни тогава. По дяволите, това е пробив в сигурността.

— Не може да бъде — възрази Хардистан.

— Съгласен съм, че вероятността е минимална, но трябва да разгледаме всички възможни варианти. Не мисля, че е просто съвпадение, не вярвам в случайности. Но и никога не ги изключвам.

— Било е тъмно — каза Хардистан. — Той би могъл да се приближи и да го простреля отблизо.

— Не би го направил — възрази Файърстоун. — Стрелял е отдалече, за да може да се измъкне по най-бързия начин. Но където и да се е намирал при стрелбата, наблизо до това място ще открием път.

— Да — съгласи се Маккърди. — Има един черен път зад дърветата. Извежда на шосе 501. Оттам би могъл да потегли накъдето си иска. Имал е два часа и половина преднина още преди полицията да пристигне. В този момент е бил на поне 150 мили.

— Но как, по дяволите, е успял да открие Уолър? — попита горчиво Хардистан.

— Мен ме вълнува повече кой е бил стрелецът, отколкото конкретното място, откъдето е стрелял — възрази Вейл.

— Мен пък най-много ме вълнува как ни е открил — каза Файърстоун. — Не сме съобщавали плана за полета до Ню Мексико, докато не кацнахме. При излитане от Ню Мексико не съобщихме никакъв план на полета, същото важи и за полета от Форт Уейн. Дори не резервирахме кола, докараха ни я двама съдия-изпълнители от Кълъмбъс.

— Може би е бил телепат — подхвърли саркастично Хардистан.

— А може би има собствен самолет — намеси се Флахърти, който до този момент не се бе обаждал. Хардистан, Вейл и Файърстоун се обърнаха към него.

— Ами това са вариантите — разпери ръце той. — Или има пробив в сигурността, или сте били проследени. А ако ви е проследил, значи трябва да го е направил със самолет.

— Преследвал ни е по целия път с частен самолет? — попита с усмивка Вейл.

— Не му се е налагало. По всяка вероятност от някое място на два часа полет от Форт Уейн.

— И как е разбрал? — запита Файърстоун.

— Някой е прехванал плана на полета ви на скенер при излитане от Ню Мексико — каза Флахърти. — И се е обадил на човек, който е бил достатъчно близо, за да се добере до Форт Уейн в същото време, както и вие. Това са два часа. Той ви е подслушал при размяната на реплики с контролната кула на пистата, после е проследил колата по въздуха, чак до прага на Уолър.

— Тия неща стават само във филмите — изсумтя Хардистан.

— Значи остава пробивът в сигурността. Което означава, че някъде по върховете има техен човек.

— Никой не знаеше новото име на Уолър освен Сам, генералния прокурор и аз. Никой — повтори Хардистан.

— И само Сам знаеше къде живее Уолър, а той не си държи данните в никакъв компютър.

— Съгласен съм с Дърм — намеси се и Майер. — Търсим убиец, който има собствен самолет, може да го управлява, суперстрелец и живее в радиус два часа полет от Форт Уейн.