Уилям Дийл - Владетелят на Ада

— Всичко е рисковано, Бен. Разликата този път е, че залозите са прекалено високи.

— Трябва да проследим парите — каза Майер.

— Какви пари? — попита Латимор.

— По дяволите, те ограбват банки, крадат оръжия и ги продават — отвърна Майер. — Въртят големи суми. Как ги перат?

— Измисли варианти, Бен. Спомняш ли си как обработвахме банките в окръг Гранд? Хващай бика за рогата. Не забравяй, че цялото ФБР работи за теб.

Вейл огледа групата си.

— Почваме ли?

Хоровият им възглас отговори на въпроса му. Положително.

И тогава звънна телефонът.

Вейл неохотно вдигна слушалката и изръмжа:

— Вейл слуша.

Изражението му от отегчено в миг се промени в недоверчиво и гневно.

— Мартин! Били е. Нашият ВС току-що е ликвидиран. Мъртъв е.

— Господи! — възкликна Вейл.

— Какво има? — попита Джейн, но той вдигна ръка.

— Двамата със Сам веднага се качваме на самолет за Форт Уейн. Оттам тръгваме с кола.

— Къде е станало?

— На фермата. Очевидно е бил на полето, до трактора. Прострелян е два пъти. Можеш ли да дойдеш?

— Разбира се — отвърна той. — Ще се видим по-най бързия начин във Форт Уейн. — Той затвори телефона, обърна се към колегите си и каза:

— Ако решите, можете да промените решението си.

— Защо, какво е станало? — попита Джейн.

— Току-що изгубихме нашия единствен свидетел — каза той. Някой е застрелял ВС.

Флойд Маккърди беше шефът на местния офис на ФБР в Кълъмбъс, щата Охайо. Ветеран от ФБР с двадесетгодишен стаж, спокоен набит мъж с кестенява коса и кафяви очи зад очила без рамки. Носеше тъмносиньо яке с инициалите на ФБР, старомодни галоши върху обувките и тъмносиня скиорска шапка, нахлупена върху ушите. Бе пристигнал на мястото на убийството на Уолър в три през нощта с двадесет агенти. С него бе дошъл Джон Наш, съдебномедицински експерт, с полевата си лаборатория, паркирала до къщата на Уолър. Още двадесет агенти трябваше да пристигнат всеки момент.

Стоеше в кървавочервената ранна зора, с ръце, пъхнати под мишниците, и рамене, присвити срещу хапещия студ, когато Вейл, Файърстоун, Майер, Флахърти и Хардистан слязоха от колата.

— Здрасти, Флойд — каза Хардистан и представи четиримата си спътници.

— Шест градуса под нулата е — каза Маккърди. — Ще трябва да се поразсъмне преди да започнем претърсването на района. Да почакаме вътре.

Всекидневната беше преобразувана в подвижен щаб, на масата бе разтворена карта. Агентите пиеха кафе и гледаха ранните новини по телевизията.

Вейл надзърна в разрушената кухня. Тракторът се бе врязал в стената. От развалините стърчаха разкъсани водопроводни тръби. Бяха успели да спрат водата, но всичко беше наводнено. Кръгъл кухненски часовник се бе търкулнал по средата на стаята. Стрелките му бяха застинали на 6 и 23. Около кухнята бяха опънати жълти найлонови ленти. Единственият звук беше шумът от равномерно капеща вода.

— До този момент знаем следното — започна Маккърди. — Около шест и петнадесет снощи Уолър е взел торбата с боклука и излязъл до трактора, който бил заседнал в една кална яма от два дни. Взел руло оградна мрежа да я сложи под гумите и успял да измъкне трактора. Жена му била до прозореца в кухнята и го видяла да спира и да се обръща, очевидно за да провери задните гуми. В същия миг главата му клюмнала и той се проснал върху двигателя. Тракторът тръгнал право към къщата и се врязал в кухнята. Бил е прострелян два пъти, веднъж над лявото око и веднъж отстрани. Куршумът влязъл под лявата му мишница и изглежда, го е улучил в сърцето. Тялото беше в местната морга, но хората ни го отнесоха в Лима да му направят аутопсията там.

— Какво оръжие е било използвано? — попита Вейл.

— Петдесети калибър, вероятно карабина.

— Стрелял е с талони — обади се Джон Наш.

— Какви талони? — попита Вейл.

— Специални куршуми — каза Наш. — При удара куршумът се пръска. На влизане прави малка дупка, но при излизане тя става широка като палачинка. Открихме куршума близо до останките от черепа му.

Той вдигна една прозрачна найлонова торбичка. Вътре имаше куршум, покрит със засъхнала кръв и слуз. От него стърчаха дълги стоманени мустаци.

— Господи! — възкликна Майер.

— Жена му направо полудяла — продължи Маккърди.

— Те нямат телефон, най-близката къща е на две мили оттук. Стрелецът е пробил и предната гума на пикапа преди тракторът да се блъсне в къщата. Не е чула изстрели. Най-силният шум бил гърмът от пръснатата гума.