Уилям Дийл - Владетелят на Ада

— Имаме ли хеликоптер в района, Флойд? — попита Хардистан.

— Още не. Два са на път.

— Е, значи си имаме компания.

Хеликоптерът се изви над дърветата и закръжи над тях. Обезопасен с колани, един оператор се бе провесил през отворената врата и снимаше с камера. Зад него, над рамото му, Вейл видя познато женско лице и мигом обърна гръб на камерата.

— Валери Азимур от WWN — каза той.

— Закъсня — каза му Файърстоун. — Току-що стана световноизвестен.

В пет сутринта на същия ден, както винаги, Еди Максуел пристигна в мозъчния център на „Уърлд Уайд Нюз“. Беше едър мъж, с отпуснато и сбръчкано лице, отразяващо грубия и безразборен живот, който бе водил. Закрачи покрай редицата компютри на така наречената платформа, като проверяваше върху какво работят репортерите. След това провери голямата карта, която покриваше едната стена на залата и показваше с различно оцветени светлини местата, където работеха репортерите и видеооператорите и къде се намираха фургоните със сателитните антени. В червено светеха местата, откъдето изскачаха новини. После тръгна към офиса си — един стъклен мехур в ъгъла, който му осигуряваше панорамна гледка на новинарската зала, оживена дори и в този ранен час. Точно срещу него, в противоположния ъгъл, се намираше студиото за главните новини, едно от трите на етажа.

Това беше сърцето на новинарския отдел — тук се приемаха слухове и доклади по телефона, пишеха се нови планове за деня, задаваха се теми за репортажи на журналисти и се вземаше решението за ключовата новина.

Максуел смъкна палтото си и спортното яке, захвърли ги на един стол, наля си кафе, сложи му половин лъжичка захар, взе си кутия гроздов сок от хладилника, дръпна капачката и седна на огромното си бюро.

Зад него на стената шпалти и награди чертаеха една продължителна и внушителна кариера: от вестникарски кореспондент във Виетнам, през телевизионен репортер до директор на новините в голяма телевизионна мрежа. Това, което го нямаше на стената, бяха медицинските от трите години, през които Максуел бе представлявал безработен пияница. Един успешна рехабилитация обаче бе привлякла вниманието на Рей Кантън, изпълнителен вицепрезидент на WWN, който го бе взел като репортер. Само за няколко месеца Максуел бе започнал да се изкачва по стълбата.

Максуел взе лист хартия от кошчето за отпадъци, сгъна го на малък квадрат и постави чашата с кафето си върху него. Извади пакет цигари, отброи десет и ги сложи до бележника си — по една за всеки час работа, освен ако светът не свършеше, което не би било нещо необикновено. Изпи сока, хвърли кутията в кошчето, отпи от кафето и се облегна на стола да прехвърли сутрешните новини, да провери какво става, какво се кани да става или не след дълго ще стане.

Секретарката му Ан Уелс изчака, докато той свърши обичайния си ритуал, преди да потропа върху вратата, която беше винаги отворена, освен когато шефът пристигаше сутринта или когато внезапно се пръкнеше нещо голямо. Той й махна да влиза.

— Добро утро, господин Максуел — каза тя, вдигна палтото и спортното яке и ги преметна върху ръката си. — Имаме хубава вест и лоша вест.

— Аааа — изръмжа той. — Каква е добрата вест?

— Валери Азимур е напипала страхотна новина близо до Лима, Охайо.

— Лима, Охайо ли? Там няма нищо. Мислех, че още е в Ейкрън.

— Там вече е приключила.

— И каква е лошата вест?

— Взела е единия от видеооператорите, които я придружават с фургона за сателитна връзка. И… такова… наела е хеликоптер.

— В Лима, Охайо? Хеликоптер?

— Тя е на линията.

Той сграбчи червения телефон, запазен само за извънредни случаи, и изрева:

— Какво става там?

— Мисля, че напипах страхотна новина, Еди — отвърна репортерката.

— Мислиш! Гледай само да не я изтървеш! Повтарям, какво става, по дяволите?

— Свършихме си работата тук около четири тази сутрин и Сид поиска да се връщаме, за да се приберем към обяд. В пет, тъкмо закусвахме, пейджърът ми се обади. Един колега тук в Ейкрън казва, че тъкмо разговарял с един радиолюбител — негов приятел в Лима, Охайо, който му казал, че на десет мили от него гъмжало от хора на ФБР по някакво убийство. Обаждам се веднага на този радиолюбител и ето какво научавам. Някакъв фермер на име Андерсън явно е бил прострелян и убит на десет мили южно от Лима рано снощи. Този радиолюбител успял да се докопа до новината от един полицейски скенер към девет часа снощи, така че веднага подкарал към погребалния дом, а директорът на погребалното бюро казва, че Флойд Маккърди, местният шеф на ФБР в Кълъмбъс, му се обадил и му казал никой да не се докосва до тялото, докато не дойдат от ФБР. Така че момчето изведнъж станало любознателно и се позавъртяло там и към три часа Маккърди се пръква с цяла армия. Били сложили около мястото кордон по-стегнат и от корсета на Скарлет О’Хара.