Уилям Дийл - Владетелят на Ада

Щеше да претърси първо най-близката до летището дъга.

Беше решил да оглежда местността с кола, като търси малки, отдалечени от пътищата ферми, отбелязва ги на картата и прави оглед от колата си на магазините в Уапаконета, които Уолър би посещавал с най-голяма вероятност: аптеки, магазини за железария, бакалии; имаше вероятност да го засече там. И си бе легнал с тази мисъл.

Сега обаче се зачете в местните вестници и внезапно очите му бяха привлечени към страницата за търговия с недвижими имоти, специално към две обяви, в които ставаше дума за ферми. Прочете внимателно и двете дребни карета и после бързо плати сметката си и потърси най-близкия телефон. Обади се на първата фирма за търговия с недвижимо имущество.

— Добро утро, тук фирма за търговия с недвижимо имущество „Бъкай“ — обади се женски глас, игрив до дразнене.

— Добро утро. Обажда се Уолт Демпси от „Фарм Джърнъл“. С кого разговарям?

— Казвам се Марджъри Уилсън, господин Демпси. Какво можем да направим за вас?

— Марджъри… мога ли да ви наричам Марджъри?

— Всички ми казват Марджи.

— Марджи, списанието ни планира основна статия за цените на фермите в региона Индиана-Охайо. Избрали сме областта между Лима и Уапаконета като една от целевите области. Дали бих могъл да получа малко информация?

— Боже Господи, колко вълнуващо! Какво значи това „основна“ статия?

— Най-важната в броя. Със снимка на корицата.

— Божичко, ставаме известни!

— Искрено вярвам в това — заяви Удбайн с възможно най-убедителния си тон. — Това, което се опитвам да разбера, е колко ферми са били продадени в тази област за последните девет месеца, колко са големи, евентуално да науча имената на новите собственици и да ги интервюирам. Нали разбирате — какво харесват на областта, защо са дошли тук, от този род.

— Да ви кажа, господин Демпси…

— Уолтър.

— Уолтър… това е много лесно. Първо на първо, фермите обикновено се продават пролетно и лятно време, а тази година няма много голям оборот. От миналата пролет сме продали осем ферми. „Уигинс Риълти“, нашите конкуренти, успяха да продадат само две. Нека да погледна в регистрите… — Той долови шум от прелистване.

— Да видим…

Тя мина по списъка и Удбайн си записа и осемте ферми. След като приключи, той отхвърли пет от тях или като прекалено големи, или защото формата на собственост не съответстваше на случая. Отбелязваше върху картата си, докато тя му описваше месторазположението на трите, които можеха да се окажат целта му.

— Бих искала да ви разведа наоколо, да ви запозная със стопаните. Сигурна съм, че те с удоволствие ще разговарят с вас.

— Много мило от ваша страна, Марджи. Ще ви се обадя по този повод след два дни, ако ви е удобно, разбира се.

— О, това ще бъде чудесно — изрече тя с известно разочарование. — „Фарм Джърнъл“ ли казахте? Не си спомням да съм виждала дори и един брой от списанието ви.

— Е, вие току-що ми дадохте адреса си и аз ще ви включа в списъка за разпращане на писма. Ще ви изпратя и новия брой на списанието към края на седмицата.

— Е, наистина много мило от ваша страна, Уолтър.

Конкуренцията на „Бъкай“ му даде същата информация — той използва същия подход. Първата ферма беше хиляда акра, прекалено голяма и точно до магистралата. Втората беше друга история.

— Южно от Юниополис се намира фермата на стария Уейнрайт каза му секретарката. — Малка е, около сто и двайсет акра, притисната между две по-големи ферми. Приключихме я на осемнадесети май.

— Кой е собственикът?

— Ралф Андерсън. Хубавец. Младоженец, да знаете. Нямам го в списъка на телефонния указател.

— Наистина ли? Как да стигна дотам?

— Не е толкова трудно. Съгласно документацията ми, тя е на 2,2 мили южно от Юниополис. Покрай магистралата се виждат пощенски кутии.

— Отлично — каза Удбайн и постави звездичка до името на Андерсън.

В момента, в който Вейл и Кастен излизаха от асансьора на първия етаж на западното крило, Хардистан влизаше в Белия дом.

— А, ето го и Били. Време беше да се запознаете — каза Кастен. — Между другото, покрай множеството си таланти, Били може да се справя с бюрокрацията по-бързо, отколкото молец да изгризе вълнен пуловер. В този град това е наистина рядък талант.

— Това е наистина рядък талант и във всеки друг град.

Хардистан беше едър мъж с кафяви очи, които непрестанно шареха и проверяваха всичко около него. Челюстта му изразяваше пълната решителност да се справи с всяко изникнало препятствие. Изглеждаше човек, който се вслушва в съвети, но рядко променя мнението си.