Уилям Дийл - Владетелят на Ада

— Искате да разговарям с нея?

— Да, но не толкова директно. Измисли някакъв повод дай се обадиш и й го спомени между другото. Не я карай да остава с впечатлението, че разчитаме на нея. И тогава Мартин може да си уреди среща с нея и да се пробва.

— Да, сър — каза Хукър и започна да драска в бележника си.

Президентът се обърна към Вейл.

— Още нещо?

— Не, сър.

— Значи се разбрахме?

— Разбрахме се, господин президент.

Кастен въздъхна облекчено. Пенингтън беше във възторг.

— Отлично — заяви той. — Добре дошли на борда. Колко бързо можете да започнете?

— Утре сутринта става ли?

Пенингтън погледна часовника си и се усмихна.

— Ще прахосаме сума ти часове от днешния ден. Мардж, ти можеш да свършиш и последната работа. Закълни Мартин и да започваме.

Той се изправи и разтърси ръката на Вейл.

— Моите поздравления, господин заместник генерален прокурор.

— Благодаря ви, сър.

— Господа, не мисля, че Мартин иска нещо повече от пълно съдействие от всеки, и съм сигурен, че ще го получи. Това е работа с върховен приоритет, ясно ли е? Ако възникне някакъв проблем в този аспект, сигурен съм, че генералният прокурор може да го разреши. А ако тя не може, аз ще го реша.

Пенингтън се запъти към вратата, но на прага спря и се обърна.

— И още нещо, Мартин. Искам делото в съда в рамките на година и половина.

И излезе.

Вейл невярващо се обърна към Кастен.

— Година и половина?!

— Не ти ли казах? — попита тя, докато излизаха от Овалния кабинет. — Е, може и да съм пропуснала. — В очите й проблесна весела искрица.

Вейл я последва.

— Дали можеш да ни намериш Библия, Мили? — попита Кастен Милдред Юинг, секретарката на президента.

— О, разбира се — отвърна тя и излезе от кабинета.

— Година и половина? Да не сте луди?

— Ти току-що чу човека, разполагащ с цялата мощ на правителството зад гърба си. С всичко, от което се нуждаеш. — Тя му намигна. Милдред Юинг влезе с една Библия в ожулена кожена подвързия и я подаде на Кастен.

— Това е семейната Библия на президента — произнесе тихо тя — Сигурна съм, че няма да има нищо против.

— Благодаря — каза Кастен, протегна Библията и Вейл положи дясната си ръка върху нея, и там, на прага на Овалния кабинет, се закле като заместник генерален прокурор на Съединените щати.

Същата сутрин, докато Вейл и Кастен пътуваха за срещата с президента, Дон Удбайн закусваше в една претъпкана закусвалня в Лима. Бе напуснал мотела в шест и половина. В седем и половина си поръча закуска. Беше облечен, без да бие на очи, носеше очила с телени рамки — човек, който едва ли може да направи впечатление на някого.

Предната вечер бе променил бойния си план. Не си падаше много по алкохола — една-две чаши вино на вечеря му бяха достатъчни, както и понякога по някоя бира. Но беше изтощен от двата дни непрекъснато летене и опитите да проследи маршрута на Файърстоун и мистериозния му спътник, така че обърна три чаши вино, които подпалиха въображението му, и обмисли фактите, както си лежеше в леглото.

Факт: Файърстоун не лети с боинга, а се прехвърля на малък самолет, лети до Лима, после наема кола, за да се срещне с някого. Извод: Целта на пътуването е в дълбока тайна.

Факт: Мистериозният спътник на Файърстоун трябва да е от висок ранг. Файърстоун не би рискувал да отведе дори и член на семейството при човек, включен в програмата за защита на особено важни свидетели. Извод: Непознатият спътник е ангажиран по някакъв начин с правителството.

Факт: Той бе изгубил черния „Таурус“ за около петнадесет минути. Беше прелетял петдесет мили на юг над магистралата и бе успял да зърне автомобила едва при завръщането му. Извод: Файърстоун бе слязъл от магистралата, или западно или източно, по време на петнадесетте минути, докато го беше изгубил от погледа си.

Факт: Уолър бе израсъл върху конско седло и бе работил като фермер при престоя си в Посе Комитатус. Извод: Правителството му е купило ферма. Неголяма, защото иначе би правила впечатление. Някаква малка ферма, сравнително отдалечена от съседните крупни ферми.

Заключение: Файърстоун е дошъл да се срещне с човек, държан в дълбока тайна, като разговорът вероятно е продължил час, най-малко. Има голяма вероятност въпросната личност да е Уолър. Ако се приеме, че разговорът е траял час, остават тридесет и три минути за пътя до срещата и обратно до летището в Лима.

Той се изправи и разгледа картата. Прецени разстоянията и реши, че Уолър живее в района на десет мили източно или западно от магистралата и в рамките на десет мили южно от Лима. Най-големият град в тази площ беше Уапаконета. Освен него в областта имаше половин дузина по-малки селища.