Уилям Дийл - Владетелят на Ада

— Представлението се ръководи от един човек.

— И този човек сте вие, нали?

— Да, сър.

— Точно това е причината, поради която сте тук — заяви Пенингтън.

— Добре.

— Забелязах, че пропуснахте данъчния аспект на въпроса — намеси се Рандолф. — Той със сигурност трябва да бъде част от делото.

„Хайде, започва се“ — помисли Вейл. Но беше подготвен за първата битка и каза рязко:

— Господин Рандолф, не мога да се съглася с вас по този пункт.

Рандолф изглеждаше зашеметен. Кастен доволна отпи от кафето си. Пенингтън видимо се развесели и попита:

— И защо така, Мартин?

— Избягването на плащането на данъци заема голяма част от пропагандата на милицията — обади се важно Рандолф.

— Оставете човека да довърши, господин Рандолф — каза Пенингтън.

— Защо е необходимо да поемаме този риск с темата за неплащането на данъци? Тук става въпрос за по-малко от хиляда и петстотин долара при повечето от случаите. Да отнемеш фермата на човек само защото дължи хиляда и петстотин долара данъци и четири хиляди в глоби е доста рисковано предложение за съдебното жури. Не бих искал да водя такава битка в съда. Някой наистина тъп адвокат може да ни съсипе. А ако изгубим дори само едно от делата, които трябва да докажем, цялото дело по РИКО хвръкна във въздуха.

— Отказът да се плащат данъци е част от целия случай и е най-лесен за доказване — упорстваше Рандолф.

— Съгласен съм, че е лесен за доказване, директор Рандолф, но е дяволски трудно да се убеди журито в това, а в крайна сметка тяхното мнение е решаващото.

— Искате да кажете, че няма да се занимавате с дела по избягване плащане на данъци? — попита Хукър.

Вейл го игнорира и продължи да говори директно на президента.

— Господин президент, вие ме поканихте, за да събера доказателства по РИКО срещу Светилището. Аз заявявам, че ако прибавим и данъците, случаят вероятно ще бъде компрометиран още от самото начало.

— Значи не искате да се занимавате с тази страна на проблема? — попита Пенингтън.

— Ако вкарам делото в съда, не бих искал да го загубя заради данъчните истории. След като приключим, ще има достатъчно хляб и за Службата по данъчния контрол.

— Смятате, че избягването на плащане на данъци е толкова деликатна тема?

— Изобщо не се и съмнявам, сър. Това е единственият пункт от пропагандата им, която може да събуди съчувствие у журито. Спомнете си, че ние преследваме армия, която се представя за църква. Това без друго е достатъчно деликатно, та да намесваме и данъчни истории. Познавам хора, които ненавиждат милицията, но смятат, че тя е абсолютно права що се отнася до позицията им по отношение на данъците.

Пенингтън се отпусна в стола си, замислено затропа с пръсти по бюрото и каза:

— Продължавайте.

— Колкото повече усложним делото, толкова повече ще улесним защитата. Трябва да е максимално просто, ясно и прямо. Вкараме ли и въпроса с данъците, ще привнесем и елемент на съмнение. Хората не ще се примирят с убийства, грабежи или пране на пари… но засегнем ли темата за данъците, ще изгубим. Ще разделим журито на две и не е ясно коя част ще надделее. Достатъчен е само един глас повече против и с нас е свършено.

— Добре — каза Пенингтън. — Какво друго има?

— Искам пълно съдействие от страна на Бюрото и СКТАОО. И Службата за данъчен контрол. — Той погледна Рандолф и каза: — Вие разполагате с информация, до която не можем да се доберем бързо по официален път, господин директор.

— Нашата информация е строго поверителна — заяви Рандолф.

Президентът бе чул всичко, което му бе нужно да знае за ролята на данъчния контрол по делото.

— О, сигурен съм, че можете да заобиколите формалностите — каза той, запушвайки устата на Рандолф.

— Бих искал също така да запазя назначението си в тайна колкото се може по-дълго, господин президент — каза Вейл. — Нека не известяваме още от самото начало Светилището за намеренията ни.

— Добра идея — одобри Пенингтън.

— Има и още един проблем. Трябва ни съчувстващ съдия.

— Съчувстващ в какъв смисъл?

— Ами да ни влиза в положението при подслушване на телефонни разговори, пълно следене, достъп до поверителна информация, банкови транзакции, вмъкване в компютри.

— Хммм — промърмори президентът, помисли малко и после се обърна към Хукър. — Какво ще кажеш за Луси Макинтайър? Тя е в осми съдебен окръг. Вироглава е, но е честна, и предполагам, че ще погледне благосклонно на молбата.

Хукър кимна.