Уилям Дийл - Владетелят на Ада

— Аз едва ли трябва да споделям нещо от личния си живот, нали?

— Е, никога не сме проучвали дали предпочиташ ваната пред душа или обратното.

— Предпочитам душа.

— Така и предполагах.

— Възможно е да ме гони нещо като параноя, нали разбираш. Федералните агенти наистина бяха много ядосани, когато измъкнах онзи случай изпод носа на Райкър. Какво ви е мнението за това?

— Отделихме много време на това дело.

— Ние също.

Хардистан вдигна ръце.

— Няма да се караме. Вие свършихте страхотна работа. Със страшно малоброен екип, искам да кажа.

— Те са страхотни адвокати — каза Вейл и след секунда добави: — Мисля, че всички до един са неосъществени ченгета. Страшно интуитивни са.

— Така или иначе, делото по РИКО от окръг Гранд е вече минало. Радвам се, че този път си на наша страна.

— Може да не се впиша в бюрократичното обкръжение.

— Не мисля, че то е толкова засмукващо, Мартин. Ти си специален обвинител и заместник генерален прокурор на Съединените щати. Разполагаш с огромна власт. Мощта на САЩ е съсредоточена в ръцете ти — благодарение на президента. Освен това си и мой началник. Работата ми се състои в това да ти оказвам съдействие през цялото време по случая, да ти спестявам бюрократичните разправии, да те подпомагам при събирането на юридически доказателства и да те охранявам така, че когато тръгнеш към съда, по пътя ти да няма никакви димящи дула. Това си е твое представление. Ако ти потрябва нещо, имаш на разположение целия потенциал на Бюрото. Аз съм тук, за да ти спестя всички възможни досадни пречки.

— Какво ще кажеш за Данъчната служба и СКТАОО? Само преди час вдигнах кръвното на Рандолф. Това едва ли ще го накара да се влюби в мен.

— На практика няма никакво значение дали те харесва, или не. Освен ако не си заинтересуван от някакъв популистки стремеж към известност.

— Едва ли.

— Потрябват ли ни СКТАОО, имаме ги. Потрябва ли ни Контролът върху данъците, имаме го. Рандолф е изплашен за мястото си дребен несретник. Докараха го да подпомогне на Пенингтън в разработването на програма за прочистване на Службата. Там е прогнило до корен, както впрочем е известно на всички. Банда некадърни писарушки психопати, които изпитват възторг като тормозят невинни данъкоплатци. Шефът иска да забрани това, да принуди ревизорите да си гледат наистина работата. Да няма вече прикрити операции под формата на ревизии. Открият ли нещо, докладват го — и толкова. Останалото вече не е тяхна работа. Всички дреболии ще се предават на Министерството на правосъдието. То ще разполага с целия полицейски потенциал. Службата по данъчния контрол не ще разполага дори и с властта да праща призовки. Пенингтън даде ясно да се разбере това, когато назначи Рандолф. Обаче какво прави Рандолф? Тича при приятелите си в Капитолия и им обещава, че няма да видят ревизия до края на живота си, ако спрат плана на президента. Пенингтън обаче разбра за това и му наби много яко чемберите. С него е свършено. Всичко е въпрос само на време. Същото е и с Данъчния контрол.

— Ядосах Хукър.

— Е, Хукър се мисли за пръв съветник на Пенингтън, но той отхвърля около деветдесет процента от съветите му. Хукър е просто момче за поръчки от висше ниво. Колкото до въпросите на националната сигурност, там наистина е много добър. Работи без никакви емоции. Просто си върши работата. Отпиши го. Няма нищо, което да направи за теб по-добре от другите.

— Изглежда, от доста време си в бизнеса.

— Двайсет и пет години.

— Как успяваш да избегнеш чистките, когато се сменя стражата?

— Стоя настрани от пътя им — усмихна се Хардистан.

Той подаде на Вейл визитната си картичка. На гърба беше записал на ръка частните номера на дома си, клетъчния си телефон, пейджъра и телефона в колата си.

— Звъни ми по всяко време — каза той. — Спя много леко.

„Много хубаво говориш, приятел, но ако искаш да ме накараш да ти имам доверие, ще трябва нещо повече от приказки.“

— Имам въпрос — каза Вейл. — Как така ФБР не усети навреме Светилището?

— Хубав въпрос. Много са хлъзгави. Поучиха се от грешките на Клана и Посе, и останалите задници. Прикриват се много, много добре. Не бързат. Придвижват се много внимателно. Парамилитарните им формации бяха и все още са дегизирани като църкви. Не причиняват никакви проблеми, не излизат в Интернет да крещят за намеренията си, не контактуват с останалите парамилитарни формирования. Просто се правят на послушни. Освен това разполагат и с един истински герой от войната, който да ги възглавява. Енгстрьом си обича работата. И си е събрал цяла частна армия.