Уилям Дийл - Владетелят на Ада

— Проектът „Фантом“?

— Джими те е информирал, така ли?

Вейл кимна.

— Абсолютно обучени на всички мръсни номера. Убийства, експлозиви, мъчения. Майстори в занаята, изключително ефикасни. Шепа хора, използвани във Виетнам и Никарагуа, по-късно в Средния изток, все войници на Енгстрьом. Давали са им задачи и са ги оставяли да се оправят сами. След като приключвали задачата си, те се връщали за следващото поръчение. Съвършени хищници. След Пустинна буря започват да ги считат за прекалено опасни и повече не ги ползват. Армията се опитва да ги реабилитира, но четирима от тях напускат програмата. Един отива да работи за френското разузнаване и загива в Алжир. Друг, специалист по разузнаването в Пустинна буря, също загива. Другите двама още се мотаят нейде, предлагайки услугите си на онзи, който плати най-високата цена.

— Хайнс казва, че архивът за тях е запечатан.

— Не, изчезнал е. Никъде няма никакви записи. Всичко, което ни е известно за тях, го знаем от хората от военното разузнаване, бивши командири и един-двама души, работили с тях.

— Някакви снимки? — попита Вейл, прелиствайки страниците.

— Само тази.

— Виждал съм я. Хайнс ми я показа в самолета. — Вейл посочи мъжа със среден ръст и карабина в ръка и каза:

— Мисля, че този се е подвизавал под името Оз.

— Като Магьосника от Оз ли?

— Така поне звучи. Очевидно е бил някакъв специалист. Джордан казва, че въпросният човек веднъж гръмнал някакъв виетнамски генерал от две хиляди метра, и мисля, че това е оръжието, което е използвал. Джордан обаче твърди, че бил мъртъв. Знаем, че Джордан, Шрак и Мецингер са от „Спектър“. Имам го в записа си.

— Записал си разговора?

— Само за справка — отвърна Вейл.

И двамата се разсмяха.

— Мисля, че единият от другите двама, които са още живи, може би и двамата, работят за Светилището — каза Хардистан. — Тази папка съдържа цялата информация, с която разполагаме за тях. Излишно е да казвам какво може да се случи, ако попадне в чужди ръце.

— Като тези на медиите?

— Или на някои членове на конгреса.

— Познаваш ли една съдийка… Макинтайър?

— Луси Макинтайър, Осми съдебен окръг. Разбран човек.

— Президентът смята, че можем да се сдобием със заповеди за арестуване и одобрение за проследяване от нея. Мислех си да обработя записите, като вмъкна няколко солени забележки, за да я склоня. Може и вие да дадете някое рамо.

— Ти си решаваш. Обаче е неотстъпчива, казвам ти.

— Били, страшно се нуждаем от достъп до тези хора. Ще сплаша здраво Уолър. Ще му кажа, че не давам пет пари за него, ако не се съгласи да даде официални показания. Сигурен съм, че най-малкото ще се съгласи официално да запиша разговора ни.

— Това може да свърши работа — каза Хардистан. — Аз обаче познавам добре дамата. Вероятно ще поиска да разговаря директно с Уолър.

— Какво ще кажеш за видеозапис? Можем да отидем при него и да го запишем на видеокамера. В момента той е единствената ни карта.

— Определено си струва да се опита — каза Хардистан.

— Ако тя настоява за личен разговор с него, ще се наложи да го придвижваме оттам. Много е рисковано.

— Цялата работа е прекалено рискована — възрази Вейл.

Хардистан пъхна папката в куфарчето и затвори. Вейл прокара длан по гладката кожа.

— Имаш добър вкус, Били.

— Благодаря. Имаш ли нещо против, ако ти задам един личен въпрос?

— Давай.

— Защо правиш всичко това? Искам да кажа, че работата е изключително мръсна. Направо мирише на грандиозен провал.

Вейл се замисли за минута, после повдигна рамене.

— Нямам нищо по-добро, с което да се захвана в момента.

Хардистан го изгледа, сякаш да разбере дали току-що чутото не е някаква шега.

Вейл извади портфейла си, измъкна една износена визитна картичка и я плъзна по масата.

— Навремето ги раздавах — когато бях адвокат-защитник и по-късно станах генерален прокурор на щата.

Името му се намираше в долния десен ъгъл. В средата бяха любимите му две думи.

БЕЗ КОМЕНТАР.

Удбайн напусна летището по здрач и подкара към фермата на Ралф Андерсън, като броеше всяка секунда. Пътят му отне четиридесет и осем минути. Когато свърна по черния път, осеян с ледени буци и замръзнала земя, вече беше тъмно. Спря под дъба на кръстопътя, измъкна алуминиевия куфар от багажника, сглоби карабината и монтира прицела. Извади инфрачервен бинокъл и огледа фермата. Заемането на удобно положение му отне известно време, но накрая вече имаше ясна видимост. Огледа прилежащата площ: малък хамбар, пикап, паркиран до него, нещо като обор. Върна бинокъла върху прозорците на кухнята.