Уилям Дийл - Владетелят на Ада

— Слава на Бога, ще трябва да платят много висока цена.

— О, хайде де, това е една предварително загубена битка и вие го знаете много добре — каза Вейл и поклати глава. — По дяволите, никой не е достатъчно луд, че да обявява война на целите Съединени щати.

— Изобщо не става дума за такова нещо. На нас ни е пределно ясно, че армията ще ни победи.

— Никога няма да има повече Руби Ридж. Нито Уейко. Това няма да се повтори.

Джордан се изсмя.

— Знаете ли какво си мисля? Мисля си, че вие май си ръчкате с пръчка гнездо на оси и си мислите, че всичкото жужене, което се разнася, е на мухи.

— И това ли е от Библията?

Джордан накрая изтръска цигара от пакета на Вейл, подържа я и я огледа няколко секунди.

— Това е Словото на Разума от брат Джордан. Ще ми дадете ли огънче?

Вейл му запали цигарата и Джордан опъна дълбоко, задържайки дима в дробовете си няколко секунди, после го издуха бавно, следейки тънката струя пушек, която танцуваше в лъчите на слънцето, промъкващи се през зарешетеното прозорче.

— Даааааааа — въздъхна той, притваряйки очи. Седеше с протегнати напред крака, отметнал глава, и дърпаше дълбоко от цигарата. После заговори:

— Расизмът е за Клана, Посе Комитатус, Арийците. Това им е работата. Светилището сме преди всичко сепаратисти. Искаме да се отървем от правителството. Генерала вярва, че има еврейска конспирация, която иска да завладее икономиката ни, но не обвинява за това всички евреи. Аз ли? Що се отнася до мен, нямам особено желание да имам чифут до рамото си в битка, нито пък някой брикет. Но правителството е онова, от което най-вече ни е страх.

— Колко души сте в Светилището?

— По дяволите, никой не знае. Има четири отделни армии, това не е тайна. Те си действат най-вече самостоятелно, само дето се обучават заедно и гледат на Генерала като на свой духовен водач. Може би са хиляда или две хиляди във всяка армия плюс петстотин или някъде толкова в базовото формирование.

— Значи някъде четири-пет хиляди, така ли излиза?

Той повдигна рамене.

— Плюс множество симпатизанти.

— И частта на Генерала се нарича Светилището?

— Светилището включва всички. Генерала нарича частта си Форт Яхве.

— И така, значи две хиляди души се канят да съборят правителството на Съединените щати?

— Те ще се бранят, ако се наложи.

— Срещу Съединените щати?

— Това не са обикновените военни обучения през уикендите — каза Джордан и изгледа косо събеседника си.

— Това са мъже и жени, които тренират непрекъснато. Непрекъснато. Посветени на онова, което вършат. Наистина посветени. Ревнители. Зелоти, това сме ние. — Той отново пое дълбоко от цигарата, изпусна бавно дима и се усмихна. — Това е дума, която много обичам. Зелоти. Хора, които оцеляват при всякакви условия, обучени на партизанска борба с всякакво оръжие, което може да ви дойде наум. Някои идват от операция „Пустинна буря“, други като мен са още от Виетнам и Никарагуа. По дяволите, ние… те… могат да се укрият където и да е, дори някъде в планините Битъррут. След десет години още ще продължавате да ни преследвате. Ние ще стреляме със снайпери, ще нападаме оръжейни складове, ще ограбваме банки, ще взривяваме сгради… за нас правила няма, господин Вейл. Това е партизанска война. Новата революция.

— Тероризъм.

— Наричайте го както си искате. „Аз съм Алфа и Омега, начало и край — казва Господ, Който е, Който е бил, и Който иде, Вседържителят.“ Вие ще се изправите лице в лице с Посе Комитатус, Завета на Меча в Озаркс, Новата християнска църква на кръстоносците, Американските патриоти, Арийските нации — всички те мигом ще се обединят, щом започне войната. ИРА в Ирландия не ви ли напомня за нещо? Всеки път ще убиваме и ще се укриваме. Сгради, барове, авиолайнери, синагоги. И ще се появят гласове, гръмотевици, светкавици и трус.

— Вие воювахте ли в Пустинна буря?

— О, да, и даже пипнах едно арабско шрапнелче. Скимтяща низша маса, банда бъзливци, ядачи на овче месо. Да, дадох си лептата от кръв, за да може онази путка, Буш, да се оттегли точно когато ги бяхме спипали за ташаците, и ни върна всички, за да може да се изтъпанчи на парада и да спечели изборите. Всичко което направи обаче, беше, че изсра една огромна купчина лайна. По дяволите, не спечелихме войната, легнахме им като последните педерасти. Тия мръсни копелета ще ни пуснат някое газче, и то много скоро, да го знаете.

— Вие сте били офицер в Светилището, нали?

— Бях в Яхве, помощник на Генерала. И да знаете — всички, които са лежали във федерален затвор, ще се третират с определена доза уважение, когато излязат на свобода.