Уилям Дийл - Владетелят на Ада

— Гари… имате ли нещо напротив да ви наричам Гари? Добре. Дойдох с едно предложение.

— Вие да не правите предложения?

Вейл се усмихна.

— Може би сте чули за въоръженото нападение над конвоя с оръжие.

— Тук всеки ден само за обири слушам.

— Знаете кое имам предвид.

Джордан се втренчи във Вейл.

— Кога е станало?

— Снощи.

— Господин Вейл, ще го научим, когато го чуем по радиото.

— Един конвой, прекарващ оръжие, е бил нападнат и разбит в Монтана. Десет войници са убити. Има мераклии да го закачат на Генерала.

— На Енгстрьом?

Вейл кимна.

— По дяволите. Няма да стане.

— Откъде сте толкова сигурен? Това е станало снощи, а вие сте тук от две години.

Джордан изгледа с омраза пакета с цигарите върху масата.

— Вие сте нов в тая работа.

— От дванайсет години съм обвинител. Няма нещо, дето да не го познавам. Мога да ви съкратя присъдата с две години. Ще се измъкнете оттук само след шест-седем месеца и ще ви преместя в някой селски клуб като Панама Сити например, където да си изкарате остатъка от присъдата.

Джордан се приведе над масата и когато Вейл в очакване също се наведе към него, прошепна прегракнало:

— Нямам какво да ви кажа.

— Изглеждате съвсем сигурен, че Енгстрьом няма нищо общо с цялата тая работа. Толкова ли не ви интересува?

Въпросът направо разяри Джордан. Той се изправи и понечи да кръстоса крака, но после си спомни, че са оковани. Размишлява някъде около минута, очите му от време на време се присвиваха, сякаш се бореше с някаква мисъл.

— Окей, чуйте ме добре — каза накрая той. — Ще ви го кажа само веднъж. Веднъж. Може и да знам, а може и да не знам кой е взел участие в това. Но така или иначе няма да ви свърши много работа, защото всичко ще е само слухове и предположения от моя страна. Но мога да ви уверя, че Генерала в никакъв случай не може да има нещо общо с убийството на американски войници. Освен ако… — Той се замисли за момент, очите му се свиха, сякаш някаква мисъл не му даваше покой.

— Освен ако?

— Освен ако те не са жертва във война.

— Искате да кажете, че Светилището е обявило снощи война на САЩ, както го направи Орденът през осемдесетте?

— Откъде мога да знам, по дяволите?

— А може би защото трима от убитите войници са били чернокожи?

— Ще ви кажа нещо, господине. Генерала не е расист. А и чете много Библията.

— Вярва ли в Библията в буквалния смисъл на думата? Нали разбирате, дословно?

— Доста, макар и понякога да я тълкува по своему.

— И как тълкува тази помия за ханаанците и евреите, която практикува Кланът? Те цитират Библията. Той вярва ли на приказките им?

— Генерала е логичен човек, господин Вейл. Той прави разлика между помия и разумни приказки.

— Така ли мислите, Гари? Че това е помия?

— Мисля, че можете да си мислите каквото си поискате. Онзи куку, Авраам, проклятие, този кучи син може да направи бялото черно, да превърне нощта на ден. Той говори по радиото и направо полудява, кара всичките си последователи от Озарк до канадската граница да пощръкляват. Толкова много пъти е бил хапан от гърмяща змия, че езикът му е станал змийски, а в мозъка му тече отрова. Ако той е проповедник, аз съм Дядо Коледа.

— Кой е Авраам?

Джордан изумено поклати глава.

— Човече, ама ти си бил съвсем зелен! Авраам е гласът на Патриотите! Сляп като правосъдието и по-луд от разярена мечка. Той измъква Каин от Ада шест пъти седмично по тия радиостанции, като проповядва проклятие върху всичко, що е правителствено.

— Доколкото разбирам, вие не сте вярващ.

— От него направо ми настръхва козината.

— Генерала обаче подкрепя шоуто.

— Генерала прави онова, което е необходимо. Когато то служи на целите му. Казах ви вече, че е логичен човек.

— Аха. Значи няма никакъв проблем да прави мръсотии.

— Какво означава това?

— Нали знаете, банкови обири, застрелване на охрана, бръснати глави, които излизат през неделните дни и пребиват хора до смърт само защото са негри, обратни или наркомани. Това ли е представата ви за правосъдие и демокрация, Гари?

— Казах ви вече, Генерала не е някакъв тъп расист. Той вярва в свободата. Вярва в правосъдието. Просто иска те да са повече — за всички нас. И може да ви цитира това от Великата книга поне десет пъти.

— Аз пък мога да му цитирам от конституцията. За негово нещастие, Библията не е закон.

— Тя е закон тук.

— Вижте, ситуацията може да се влоши всяка секунда. Ами ако решат да обвинят Енгстрьом и го арестуват?