Уилям Дийл - Владетелят на Ада

— Гари Джордан, бял, мъж, възраст четиридесет и девет. Роден в Ейда, Канзас. Завършил колеж. Постъпил в армията през 1965. Завършил обучението си като парашутист и подал молба за преместване в специалните служби. През 1967 прехвърлен във военното разузнаване. Виетнам от 1967 до 1975. Служил в Пустинна буря, 1990 до 1991. Почетно пенсиониране през 1992. Притежавал малка ферма близо до Бат, Монтана. Женен, с две деца. Постъпил в Светилището през 1992.

Хайнс се извърна от монитора към Вейл.

— Джордан е от протестиращите срещу данъците. Пребил е един бирник, който дошъл да наложи запор върху фермата, после стрелял по един агент на Службата по контрол върху приходите и данъците, когато конфискували мястото му за неплатени данъци. Хукнал да бяга и бил заловен в Боад месец по-късно от Сам Файърстоун. Получил е двегодишна присъда за неплащане на данъци, опит за убийство и бягство от закона. Знаем също, че службата му във Виетнам е била с Фантомите и че е бил човек номер три под командата на Енгстрьом в Светилището. Черния Боби е номер две.

На един от мониторите се появи серия фотографии, заснети по време на наблюдението: Джордан застанал зад Енгстрьом, главите им сближени, разговарят на някаква маса в ресторант; Джордан на нещо като пресконференция в предния си двор; снимка на фермата на Джордан с няколко служебни коли паркирани около нея; още една негова, снимка с белезници и до него Сам Файърстоун.

— Имаме и няколко изрезки от вестници. Ще извадя и тях.

Вейл прегледа изрезките, но те не добавяха кой знае какво към сухите биографични данни.

— Също така разполагаме и с въпросите и отговорите от трите разговора, провеждани с него, и резюме на разговорите, ако искате да ги прочетете, но генералният прокурор би предпочела да не го правите.

— Защо?

— Може би иска да види какво можете да измъкнете от него, без да гледате нищо предварително — ухили се Хайнс.

— Много смешно.

— Тя е много упорита, господин Вейл. И винаги постига онова, което желае.

— Откъде е откраднала теб, Джими?

— От секретните служби. Вече бях определен за зачисляване към президентската охрана, но тя ме отвлече.

Вейл малко се изненада от новината, че Хайнс е бил в секретните служби.

— На мен лично ми изглежда като доста добра работа.

— Е, отначало бях направо бесен, но след като ми каза, че мога да разполагам с каквото си искам оборудване, се поуспокоих. Това е направо раят за един хакер.

— Значи си се занимавал и с хакерство, така ли?

— В колежа бях луд на тема компютри — отвърна Хайнс. Не беше нещо сериозно, просто се вмъкнах в компютърната система на училището и смених оценките на един приятел. Получих шест месеца поправителен общественополезен труд. Разсъдих, че никога не бих могъл да постъпя в секретните служби с тая си биография, но те харесаха „таланта ми“, както се изразиха. А генералният прокурор пък го хареса още повече.

Той прекъсна, докато вадеше на екрана един от разговорите с Джордан.

— Между другото, сър, всички в самолета, включително и пилотът, са или от секретните служби, или от министерството на правосъдието. Освен талантите ни по рождение ние сме и добри телохранители, и това включва и Силвърман. Салатите му може и да не са върхът, но като нищо може да ви изхвърли от самолета направо през стената.

— Звучи успокояващо — ухили се Вейл.

Чакълестият път се простираше до хоризонта през отровножълтата пустиня. От двете му страни, чак до сивите планини на хоризонта, се редяха скали, гладки като костенурки.

Затворът се появи от дясната им страна, първоначално като невзрачна стена, танцуваща в маранята, издигаща се от пясъците на пустинята. С приближаването им стените се извисиха и оформиха голям сив четириъгълник със зъбери по ъглите. Беше опасан с десетина огради от бодлив тел, на десетина метра една от друга, високи по три-четири метра, и изпъкваше на фона на огрените от следобедното слънце планини. Това беше федералният затвор „Койот Флатс“, кръстен на името на най-близкото градче, на дванадесет мили в източна посока.

Иначе го наричаха Гроба — намек за каменоломната на десетина мили разстояние, където затворниците блъскаха седем часа дневно, шест дни седмично, под нажеженото слънце лете и арктическия студ зиме.

Външната ограда, на неколкостотин метра от стените, бе висока четири метра и половина стоманена мрежа, над която имаше три реда бодлива тел под напрежение.

Вейл подсвирна.

— Значи на това му казват затвор с максимална сигурност.