Уилям Дийл - Владетелят на Ада

— Това е единствената група от милициите в радиус двеста мили от мястото.

— Това не означава абсолютно нищо, Мардж, и ти го знаеш отлично. Ще ни се наложи да искаме достъп до информация от банки и корпорации, да подслушваме телефони, да отваряме компютри, да искаме пълен контрол върху входящи и изходящи комуникации, ако искаш изобщо да направим нещо по РИКО. Не бих могъл да накарам някой федерален съдия да ми даде разрешение дори да си почеша главата с това, което ми показа до този момент.

— Ако успея да те убедя, че зад цялата тая параноя има и нещо друго, ще обмислиш ли молбата на президента?

Вейл не отговори.

— Ще разговаряш ли с двама души?

— Какви двама души?

— Единият е Гари Джордан.

— Кой е тоя Гари Джордан?

— Мъжът с белега на снимката от Виетнам.

— Той ще разговаря с мен?

— Пада си по хвалбите. В един федерален затвор е. Можеш да отлетиш дотам с този самолет. Три пъти е разпитван, два пъти от Бюрото, веднъж от човек от екипа ми. Мисля, че можеш да се натъкнеш на нещо, което да ни се е изплъзнало. Доколкото съм чувала, много те бива в тия работи.

Вейл я гледаше злобно. После попита:

— Кой е другият?

— Не мога да ти кажа името му. Но мога да ти обещая, че ще си бъдеш у дома навреме за една, макар и късна, вечеря. — Тя натисна един бутон под бюрото си и миг по-късно някой почука на вратата.

— Влез — каза тя. Мъжът, който прекрачи прага, беше висок и як, с обветрено лице. Над челото му беше надвиснал бял кичур. Носеше кафяво кожено сако западна кройка с външни джобове, черни джинси и каубойски ботуши.

— Марти, запознай се със Сам Файърстоун. Откраднах го от една маршалска служба. Ще те съпровожда през деня. Аз трябва да отлетя до Сейнт Луис, за да произнеса една реч на празничен обяд. Отдели един ден от живота си преди да отхвърлиш предложението на президента на САЩ.

— Ти май не си падаш по никакви номера — каза Вейл.

— Нямам време за това — отвърна тя с усмивка. — В девет сутринта в четвъртък имаш среща с президент Пенингтън. Той би искал да чуе отговора ти дотогава.

Служебният самолет на генералния прокурор излетя. Мъжът от стартовия команден пункт го проследи през бинокъла си. След малко прибра бинокъла, протегна се и каза на ръководителя:

— Ще се поразтъпча малко. След петнайсет минути съм тук.

— Добре — отвърна шефът му. — Донеси ми един хот-дог с горчица и кромид и една лимонада, става ли? — и му подаде една банкнота от пет долара.

— Няма проблем.

Мъжът отиде до шкафчето си, извади портативен компютър, клетъчен телефон и модем, след което отиде в тоалетната, седна на една чиния, свърза модема към компютъра, а клетъчния телефон към модема, и набра един номер. Отговориха му веднага.

— HOREB CQ. U?

— SIMON?

— OF?

— GYRENE. 2–3–13.

— UR HOME.

— FLT PLN AMOC 1 DEST MESA FLATS. ЕТ 0930MT. NO FLT PLN BYND. AG NOTABO. SF, UNIDM, ONLY PASS.

— CPY THAT.

— CAN U GET FL PLN FRM MF?

— NO PRBLM.

— SELAH.

Той изключи клетъчния телефон.

— Сега, след като сме вече в безопасност във въздуха, можете ли да ми кажете къде отиваме? — попита Вейл.

— Койот Флатс, Ню Мексико — отвърна Файърстоун с дълбок, гърлен глас.

— Никога не съм чувал за федерален затвор в Койот Флатс, Ню Мексико.

— Знам.

— Какво можете да ми кажете за Гари Джордан?

— Не много. Всичко, което имам общо със случая, е, че го арестувах.

— След Койот Флатс къде отиваме?

— Ще ви кажа, щом стигнем.

— Не си падате много по приказките, нали?

— Господин Вейл, аз работя в програмата за опазване живота на особено важни свидетели от пет години. Бих могъл да вкарам човек в гроба дори само с няколко приказки, изтървани по време на сън.

Файърстоун притвори очи, скръсти ръце на гърдите си, отпусна се на седалката и заспа.

— Пол? — обади се Вейл.

Стюардът се появи веднага.

— Обзалагам се, че нямаш кока-кола в бутилка от шест унции.

— Разбира се, че имам, сър.

Стюардът изчезна и след минута-две се появи с безалкохолната напитка, обвита в мека ленена кърпа.

— Нещо друго да желаете, сър?

— Страх ме е да поискам — отвърна Вейл и се върна в командната зала.

Хайнс наблюдаваше едновременно четири различни монитора.

— Можете ли да ми отделите минутка? — попита Вейл.

— Вие сте командирът на този полет — каза Хайнс. — Питайте.

— Какво ще кажете, ако хвърля едно око на материала, който имате за Гари Джордан?

— Мога да го направя — отвърна Хайнс, натисна няколко клавиша и снимките на Гари в анфас и профил се появиха на монитора. Сивеещата му коса беше късо подстригана. Вратът му представляваше мускулеста буца. Очите му изглеждаха почти заспали. Тънък белег се спускаше от дясната му вежда, прекосяваше ъгълчето на окото му и почти допираше линията на брадичката му. Под фотографиите бързо пробягаха биографичните му данни. Хайнс четеше данните със скоростта, с която преминаваха през екрана.